Гущерите от вида Anolis aquaticus, които се срещат в Коста Рика и Панама, използват уникален метод за подводно дишане, който им позволява да останат 15 минути под водата, сочат резултатите от изследване, цитирани от ЮПИ.
И по-рано бе наблюдавано как гущери от вида се гмуркат във водата. Едва сега обаче учени успяха да хвърлят светлина върху подводното им дишане.
"Гмуркането във водата и оставането дълго там са свързани с използваната от тези гущери стратегия за избягване на хищници - заяви биоложката Линдзи Свиерк от университета Бингамтън в САЩ. - A. aquaticus не се движат бързо и за тях гмуркането във водата е ефикасна опция."
Тя увери, че редица нейни опити да улови екземпляри от вида са се провалили поради впечатляващите им умения да се гмуркат във водата. Сега тя вече знае как успяват да останат дълго под повърхността ѝ. Наблюденията показали, че въпросните гущери могат да използват захванати за носовете им мехури рециклиран въздух, за да дишат под водата. Учени по-рано идентифицираха водни насекоми в стомасите на екземпляри от вида. Това показва, че тези гущери могат да се гмуркат поради различни от бягството причини. Този път учените решили да наблюдават отблизо поведението им под водата.
"Откриването на доказателства, че гущерите A. aquaticus "дишат" под водата, стана случайно и не бе част от първоначалните ми планове - поясни биоложката. - Бях впечатлена от продължителността на гмуркането. Това ме накара да извърша наблюдения отблизо с помощта на подводна камера. Забелязах, че тези гущери дишат покриващи главите им мехури въздух."
Тя смята, че мехурите въздух се добавят към многото "джобове" пресен въздух. Тъй като вдишва и издишва, екземплярът от вида може да замени част от стария въздух с нов в мехура. Свиерк подозира, че морфологични особености в горната част на главата позволяват лесното прилепване на голям мехур въздух.
Резултатите от изследването са публиквани в Herpetological Review.