От пролетта сателит с размери от 10 на 10 на 10 сантиметра обикаля Земята. Сателитът е изпратен от Виктор, но в екипа влизат и Кирил, и Петя.
Концепцията за така наречените сателити-кубчета е създадена в края на 90-те години на 20-ти век. А идеята, според Виктор е била студентите да се учат. Толкова популярна става идеята, че дори и НАСА, която прави и големи сателити проявява интерес и събира университети и частни компании в програма, която подкрепя изстрелването. В орбита, според специализирания сайт за наблюдение, има около 2 100 сателити-кубчета, наносателити, джобни сателити, изстреляни от 58 държави. Плановете са до 2028 да бъдат изстреляни повече от 3,500 малки сатените. Тези сателити се използват в програми за наблюдение на климата, оповестяване на бедствия, научни експерименти и „за провокация на любопитството на малките“, както обяснява едно от децата пред БНР.
Малките сателити поставят началото на второто от Студената война състезание за Космоса, в което вече не участват само големи и богати държави. Новата технология позволява на държави, дори като Кения, да изстрелят свои, за да може не само да наблюдават Земята, но и да поставят началото на космическата програма на Африка. В същото време предоставят възможност на по-големите и развити организации, като НАСА, да изпрати микросателити до Марс и в дълбокия Космос.
Английски микроспътници пък скоро ще чистят опасния вече космически боклук. Експерти обясняват, че това е нов бизнес сектор с потенциал за милиарди долари. Потенциал, за който през 2017-та година споделя и един от професорите, стоящи зад идеята на микросателитите - Джорди Суари от Калифорнийския държавен университет. Малкият размер се оказа, че е еволюция. Дори НАСА започна да прави по – малки сателити. В това обаче има и революционна стъпка, която е не в хардуера, а в нагласата за възприемане на начина, по който гледаме на космическия бизнес.
Микросателитът на Кирил, Виктор и Петя остава в тестова фаза.