Историята на европейската цивилизация е много по-кратка, отколкото се твърди, а ключова роля в нея играят славяните - това са централните тези на руския математик и университетски преподавател Анатолий Фоменко, основател на школа, наречена „Нова хронология".
За възгледите на Фоменко и неговите последователи пише Феликс Филип Инголд, швейцарски публицист, писател и преподавател в реномирания университет в Санкт Гален. Обширната статия на Инголд в списание „Меркур" привлече вниманието на редица германски медии, включително и на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”. Тук Ви предлагаме кратко обобщение на публикациите.
Привържениците на "Новата хронология" твърдят например, че - противно на досегашните схващания - етруските са дошли в Италия чак през 13-14 век от Източното Средиземноморие и Северното Черноморие. Те били смесица от различни славянски племена с отчетлива християнска идентичност, а името им потвърждавало руския произход: ет-руски.
Школата на "новите хронисти" съществува от края на 1970-те години, но напоследък получава все по-интензивно внимание в руските медии. Анатолий Фоменко и неговите последователи пишат книги "за най-широка публика", изнасят публични лекции, организират семинари и публикуват видеа в Ютюб. Интересът е огромен, тиражите и лайковете в социалните мрежи достигат върхови стойности. Фоменко се е превърнал в запазена марка, а екипът му - в нещо като фирма. Легитимация те черпят от многобройните си членства в академии, от наградите, грамотите и титлите си.
Много учени и експерти не само критикуват "Новата хронология", а дори я обявяват за ужасяваща езотерика, за поредната конспиративна теория, която представлява сериозна заплаха за руското образователно дело.
Фоменко и неговите последователи на практика зачеркват от човешката история цялата античност и преместват повечето събития в Средновековието. Като доказателство те предлагат огромно количество примери от различни евразийски култури, като наблягат главно на статистиката и етимологията. Читателят е направо сащистан от необичайната им теза и трудно може да си пробие път в джунглата от диаграми, математически и физически формули, пише Инголд и припомня, че сред привържениците на тази теория са такива имена като шахматистът Гари Каспаров и вече покойният писател и теоретик на научното познание Александър Зиновиев.
Школата на Фоменко изхожда от възгледа, че не съществуват оригинални исторически документи, които са по-стари от 400 години. И че всички исторически, философски и литературни текстове, които се приписват на Античността, всъщност са фалшификати, възникнали през Средновековието. Същото се отнасяло и до архитектурните паметници, статуите, предметите от бита, саркофазите, портретите на властелини и прочие. Ватиканът и различни европейски владетели нарочно измислили това летоброене и удължили историята на християнството с около 1000 години, за да могат по-стабилно да легитимират властта си.
"В самото начало човек се стъписва от радикалното съкращаване на историята, която познаваме: "Новата хронология" обявява египетската, гръцката и римската античност за старателно планирана историческа измислица, възникнала през късното Средновековие и Ренесанса", пише Инголд и пояснява, че по този начин гръцката Античност се измества в периода 11-16 век от новото летоброене. Според Фоменко, епохата на Римската империя съвпада с времето на средновековната династия Хоенщауфен, а Троянската война - с окончателното разбиване на Хоенщауфените от Карл Анжуйски в средата на 13 век. Той твърди още, че събитията, описани в Стария завет, всъщност са част от европейско-византийската история през 14-16 век и че Старият завет възниква след Новия, който бил писан през 12-13 век. Досегашната версия на китайската история била фалшификация, а барутът, хартията и механичният печат възникнали в Европа в периода между 10 и 16 век.
Инголд пише, че аргументите и „доказателствата" на Фоменко са интересни, но изводите му са произволни и всъщност градят една чисто идеологическа конструкция: „Получава се фатална смесица от факти и фикция, която поставя под въпрос както знанието, така и вярата, както науката, така и религията - и ги вкарва в задънена улица."
Конструкцията е идеологическа, защото в крайна сметка радикално пренаписва и собствената, руска история. Фоменко твърди, че и възникването на държавата, и покръстването, и „татарското иго", и възцаряването на династията Романов - всичко това било измислица на неколцина германски историци, които през 18 век сътворили тази история по поръчения на руския царски двор, за да го легитимират. Фоменко и неговите последователи твърдят, че пишат „истинската история на Русия" и доказват как „славяните са превзели света". Според тях в евро-американската историческа наука „руският род" бил оклеветен като изостанала мешавица от различни етноси без своя цивилизационна и културна самостоятелност, докато всъщност той бил ментор, освободител и културтрегер на западния свят - основополагаща велика сила.
„Благодарение на „Новата хронология" дълбоко вкорененият у руснаците манталитет на евразийска нация-мъченик и жертва внезапно се трансформира в триумфална история на победи и придобивки. Аргументите, косвените доказателства и тези в полза на това твърдение описват транснационалната история като изцяло доминирана от свещеното славянство, чието влияние се разпростира върху цяла Европа, в Близкия изток и в част от Северна Африка - от Шотландия до Византия, от Кавказ до Египет, включително и източно от Урал", пише Инголд.
Авторът на статията с изумление констатира, че според школата на Фоменко от славянството всъщност произлизат всички народи в така очертаното пространство: норманите (викинги, варязи), скитите, шотландците, татарите, траките, турците и дори легендарните монголци от Златната орда и митичните амазонки. Всичко това се случило в рамките на „славянското нашествие по света" в периода между 13 и 15 век, което традиционната история нарича „преселение на народите" и датира в периода между 4 и 6 век. „Тук очевидно се скицира идеята за едно общо евразийско пространство, начело с руснаците („славяните"), а това може да послужи като образец за сегашната геополитика на Путин", коментира Инголд.
Един от примерите, които цитира авторът на статията, е свързан с Карл Велики. Според школата на Фоменко, той също бил от славянски произход, защото името му „Карл" идвало от славянското „крал". „Велики" (на латински magnus) също произхождало от славянския език, с две възможни обяснения: или „монголецът" (тоест, пак славянин и руснак), или пък по етимология от „много". С други думи, Карл Велики всъщност били Карл Монголецът или пък „крал на многото". А името на столицата му Аахен се извежда от монголското „хан" - тоест, градът бил седалището на властелина.
Школата на Фоменко пренаписва и историята на Исус Христос. Според математика и неговите последователи, Исус се е родил през 11 век, а „Палестина" всъщност се намирала край Босфора. На базата на своите математически и астрономически изчисления Фоменко твърди, че Спасителят е роден през 1053 г. на полуостров Крим и е умрял през 1086 в Константинопол. И че всъщност е византийският император Андроник Комнин. Инголд смята, че анексирането на Крим е в пълно съзвучие с тезата на „Новата Хронология" за този полуостров като „свещена земя на руснаците". В края на обширната си статия той обобщава критиките срещу школата на Фоменко:
„Специалистите в областта на историята и езикознанието са убедени, че част от „доказателствата" всъщност са фалшификати и обвиняват „Новата хронология" и нейните последователи точно в това, в което отсрещната страна обвинява тях: наивност, некомпетентност, непоследователност, безотговорност и разпространяване на безумни, понякога дори опасни идеи. Факт е обаче, че учените си остават нечути. На редица научни конгреси и в редица публикации повечето тези на „Новата хронология" са обявени за фалшифицирани. Въпреки това обаче последователите на Фоменко се множат и той се превръща в гуру на едно ново езотерично движение, което привлича внимание и извън пределите на Русия.
В интернет, в рамките на многобройни семинари, в държавните и в частните медии Фоменко вече е култ и видимо е обвеян със славата на пророк и интелектуален лидер, който пренаписва „отечествената история" и измива лика на руския род, като в същото време му гарантира светло бъдеще. Във времена на оскъдица разкрасяването и фалшифицирането на историята компенсира у хората чувството за пропуснати възможности и същевременно им помага да повярват, че ще ги реализират в бъдеще" - такава е диагнозата на руското общество, до която стига в края на статията си швейцарският публицист Феликс Филип Инголд.