21 юни е обявен от Международната асоциация на скейтбордистките компании IASC, в която влизат всички основни дружества, участващи в скейтборд индустрията, марки и списания на международните дистрибутори, за Ден на скейтбординга (Go Skateboarding Day). За всички от почитателите му скейтбордингът е нещо повече от метод на транспортиране.
Това е начин на живот. Скейтбордингът е любов.
През последните 60 години скейтбордингът преминава през еволюция. До началото на 50-те години сърфът може да бъде разглеждан като първообраза на скейтборда. На някои сърфисти им хрумнала идеята да прехвърлят усещането от плъзгането по вълните и по улиците. Не без причина започнали да ги наричат "асфалтови сърфисти".
На две места в света един и същи вид скейтборд е разработен за пръв път в началото на 50-те години: Калифорния и Хавай.
За направата му са използани по-къси сърфове и колела. Между 1959 и 1965 година скейтбордингът става все по-популярен в Съединените щати. Поради индустриалното развитие статутът на скейтборда се променил от играчка до спортно оборудване. През 1962 година сърфисткият магазин “Val-Surf” в Холивуд продал първите скейтбордове собствено производство. Една от най-известните марки за скейтборд обувки Vans е създадена през 1966 година. От този ден нататък марката подкрепя скейтбордистите по целия свят.
Единственото последователно и сигурно нещо в развитието на скейтбординга било промяната. Изработените от Франк Насуърти колела през 1972 година правят възможно завръщането му.
Той стартира компанията Cadillac Wheels и с колелата, изработени от нов материал станало възможно да се кара по гладно, по-бързо и по-комфортно. Разнообразието от дисциплини като фрийстайл, слалом, спускане, имали истински възход.
В средата на 70-те години скейтбординга достига Германия. Американските войници пренесли модата с тях и до 1976 г. Мюнхен станал първият германски скейтборд център. Там е изграден и първият скейтборд парк, а през 1978 година в Германия са проведени и първите състезания между скейтбордисти. Скейтпаркът е площадка с изградени съоръжения за създаване и усъвършенстване на уменията за каране на скейтборд.
Някои паркове са обществени, но има и частни като TRIP и др. Първите паркове възникват през 1970-те год., но добиват широка популярност едва в края на 20-ти век.
Скейтборд от 70'те години
В скейт парка има специални рампи, на които се правят трикове. Освен за скейтборд, те могат да бъдат използвани и за други екстремни спортове – каране на велосипеди, ролкови кънки и др. Също така е задължително да се носи каска на съораженията. Има няколко вида рампи, рейлове, стълби, банки, гапове и т. н
В началото на 90-те години, скейтбординга преминава през още една дълбока фаза, заради появата на разнообразни спортни тенденции. Скейтбординга запазва присъствието си на публичните места. Благодарение на многоборйните списания, събития, клиповете и не на последно място интернет скейтбординга става известен в световен мащаб. Скейтбординга става цяла индустрия и работа на много хора, както и хоби и начин на живот.
Скейтът се състои от три основни части, като всяка от тях има по няколко подосновни части.
1. Основни части:
- дъска - която най-често се прави от канадско кленово дърво;
- колесници - 2 броя;
- колелца - 4 броя.
2. Подосновни части:
- на дъската: дървена плоскост и шкурка;
- на колесниците: главна ос, болт (наречен „кингпин“), гумички (тампони) и плочка;
- на колелцата: гумена част и лагери.