Картини на рая, ада и други образи, за които разказват пациенти, преживели кома, може да се обяснят без всякаква мистика, правейки анализ на физиологичните и психическите процеси.
Юрий Сердюков, доктор на философските науки от университета в Хабаровск, изхожда от неоспоримия факт, че при клиническата смърт, въпреки загубата на сензорен контакт с реалността, спирането на дишането и преустановяването на кръвообращението, мозъкът продължава да живее.
Неговата смърт настъпва постепенно. Но да се установи колко продължителен е самият процес, практически е невъзможно.
Това е така, тъй като понижаването на електрическата активност на мозъка в един момент излиза от предела на чувствителността на съвременната техника.
Британският реаниматолог Сам Парниа публикува през 2013 г. книга, в която се казва, че човекът може да бъде върнат към живота след 12, 24 и дори след 72 часа от настъпването на смъртта.
Мозъкът след смъртта живее доста дълго. Неговите клетки не умират 5 минути след спирането на сърцето, както се смяташе по-рано.
Според Юрий Сердюков, в предсмъртно състояние на съзнанието се случва разпад на психиката, човек губи способност за вербално-логическо мислене.
Субективната реалност се превръща в неразчленим поток от съновидни преживявания, създавани от спонтанната активност на мозъка, съобщава РИА Новости.
Повече четете ТУК