Предпочитам да лъскам обувки, отколкото да съм банкер

Pixabay
share

Миналия четвъртък, за първи път в живота си, ползвах услугата на ваксаджия. Седнах на стол пред църквата Света Дева Мария с арките, а мъж коленичи пред краката ми и започна да лъска ботушите му с боя Kiwi, парцали и четки, пише журналистката от FT Люси Келауей.

Никога преди това не ми бе хрумвало нещо такова. Това отчасти се дължи на факта, че не забелязвам надрасканите обувки, докато не станат срамно неугледни и тогава чак си ги лъскам сама. Освен това има нещо неприятно в това някой да ти лежи в краката.

Когато работех на Уолстрийт в началото на 80-те години, си спомням, че виждах опашки от мъже в костюми, седящи на високи столове, четейки Wall Street Journal, докато други мъже с мръсни престилки им лъскаха обувките. Либералната ми душа от Северен Лондон потръпваше при тази гледка, си спомня Келауей.

Прочети повече ТУК.

Водещи новини

Още новини