Около 11.30 ч. на 29 май 1953 г. новозеландецът Едмънд Хилари и непалският шерп Тенсинг Норгей стъпват на връх Еверест и стават първите изследователи, достигнали най-високата точка на планетата, извисена на 8848 м над морското равнище.
Двамата алпинисти, които са част от британска експедиция, правят финалната атака на върха, след като прекарват нощта на височина около 8500 м.
Връх Еверест е разположен върху гребените на Големите Хималаи и лежи на границата между Непал и Тибет. Наречен от тибетците Чомолунгма, или Майка богиня на вселената, върхът получава по-популярното си английско име в знак на почит към сър Джордж Еверест, британски топограф, изследвал Южна Азия през XIX век.
Върхът достига до почти 2/3 от височината на атмосферата - близо до линията, която следват свръхголемите пътнически самолети. Нивото на кислород там е много занижено, температурите са извънредно ниски, а времето е непредсказуемо и изключително опасно за хората.
Първият регистриран опит за изкачване на Еверест е направен през 1921 г. от британска експедиция, която трасира над 600 км труднопроходим път през Тибетското плато до полите на величествената планина. Страховита буря принуждава изследователите да прекратят мисията си, но планинарите, сред които е Джордж Лей Малъри, успяват да набележат теоретично осъществим маршрут към върха.
На 20 април през 1984 г. Христо Проданов е първият българин, изкачил върха, и 13-ият човек в света, направил това без кислороден уред. По-късно същата година върхът е покорен и от Методи Савов, Иван Вълчев, Кирил Досков и Николай Петков, а ръководител на експедицията е Аврам Аврамов. В годините върха покоряват още много българи. Преди седмица за втори път на Еверест се качи алпинистът веган Атанас Скатов.