Буквите си тежат на мястото, но значението на думите се променя непрекъснато. 24 май е повод да се поровим в българския „новговор“.
А като „агресирам“. Нов и все по-прилаган на практика глагол. Допълва се идеално с „анцуг“.
Б като „българи“. Стадо с раздвоение на личността. След единичен случай им се натрапват нови и нови характеристики. Генерално те са и лоши, и добри, и умни, и глупави, изобщо всичко и нищо едновременно.
В като „ваканцувам“ и „входирам“. Неправилни думи, които побъркват езиковедите, но се използват в институционалната реч.
Г като „гимназия“. Възпитателна институция, в която младежите усвояват базисни умения за ръкопашен бой и оцеляване.
Д като „джихадист“. Популярен синоним за мюсюлманин, без значение дали е от „Ислямска държава“, или не e.
Е като „Евровизия“. Двуполюсно състезание, което всички мразят, но искат да спечелят.
Ж като „журналеса“. Подигравателно и дискриминационно отношение към нежната половинка от четвъртата власт.
З като „законопроект“. Съмнителен текст с елементи на фалшива новина, написан от автори в Народното събрание. Изисква проверка на интересите. В последствие често пъти се оттегля.
И като „имиджмейкър“. Нещо като пиар, само че по-яко.
Й като „йок“. Доктрина за недопускане на турски баби на българска територия и участието им в изборите.
К като „казарма“. Завод за производство на смели, доблестни, с една дума, истински мъже. Панацея за националната сигурност и демографията.
Л като „Луи Вюитон“. Имаш ли този знак върху чантата, обречена си. Важи за всички любимки на премиера.
М като „Меркурий“. Малка планета, която ни обърква живота. Космическият неизбежен вакуум, когато не се правят правителства, секс и бизнес начинания.
Н като „нацист“. Определение за държавен служител с лошо чувство за хумор.