Океаните на Земята сега поглъщат въглероден диоксид от земната атмосфера. Ново изследване обаче показва, че в миналото се е случвало тъкмо обратното - морета са изхвърляли въглероден диоксид в атмосферата, съобщи ЮПИ.
Учени смятат, че през последните четири десетилетия Северният ледовит океан и Северно море са погълнали 40 процента от емисиите въглероден диоксид. Океаните обаче невинаги са складирали въглероден диоксид. Оказва се, че в миналото те са изпускали парниковия газ. Анализът на седименти навежда на мисълта, че в миналото северни морета на Земята са изхвърляли значителни количества въглероден диоксид в атмосферата.
"Изследването ни разкрива, че зони в Норвежко море няколко пъти са променили функциите си през последните 135 000 години“, заяви експертът по геонауки Мохамед Езат от Арктическия университет на Норвегия. „Вместо да поглъщат въглероден диоксид от атмосферата, те са освободили парникови газове в нея", цитиран от БТА.
Учените проследили промените в нивата на pH в океана и на емисиите въглероден диоксид, като анализирали процентното съотношение на изотопи на елемента бор във фосилизирани черупки от едноклетъчни морски организми фораминифера. Фосилите от фораминифера били извлечени от седименти, които свидетелстват за биохимичната история на Норвежко море през последните 135 000 години.
"Установихме, че в края на няколко от периодите на сериозно захлаждане окисляването на океана се увеличило и той освободил въглероден диоксид в атмосферата“, поясни ученият „Тези епизоди, свързани с изхвърляне на въглероден диоксид от северни морета, съвпадат с периоди, през които се увеличило нивото на атмосферния въглероден диоксид. Резултатите сочат, че през последните 135 000 години нивото на pH на морската повърхност никога не е било толкова ниско, колкото е днес. Това не е неочаквано. Резултатите са сходни с тези от предишни изследвания, извършени в други зони в океана, и се добавят към доказателствата, които подкрепят хипотезата, че човешката дейност променя химичните и билогичните процеси в океаните".
Резултатите от изследването са публикувани в Nature Communications.