Изследване на молекулярно ниво, което е установило коя група народи стареят по-бавно от останалите е публикувано в списание Genome Biology.
"Латиноамериканците живеят по-дълго, отколкото бялата раса, въпреки че страдат по-често от диабет и други заболявания. Учените наричат това на "испански парадокс", коментира водещият автор Стив Хорват, професор по генетика от Калифорнийския университет. "Нашето изследване помага да се обясни това като докаже, че латиноамериканците остаряват по-бавно на молекулярно ниво" - заяви той пред изданието EurekAlert!, пише nauka.offnews.bg.
Според Центровете за контрол и превенция на заболяванията, латиноамериканците в САЩ живеят средно с три години по-дълго от бялата раса, те имат средна продължителност на живота 82 години срещу 79 години за потомците на европейците. На всяка възраст здравите възрастни латиноамериканци се сблъскват с 30% по-нисък риск от смърт в сравнение с други расови групи, отчита проучване от 2013 г..
Изследователите анализирали данни на ДНК проби от около шест хиляди души, които представят две африкански групи, афроамериканци, европейци, източноазиатци, латиноамериканци и американски индианци.
Най-бавностареещият народ в света са индианците цимане, живеещи на територията на Боливия. Биологичният часовник изчислява възрастта на кръвта им с две години по-млада от възрастта на латиноамериканците и четири години по-млада от бялата раса. Констатацията отразява минималните признаци на сърдечно-съдови заболявания, диабет, високо кръвно налягане, затлъстяване или запушени артерии на групата.
Екипът на Калифорнийския университет използва няколко биомаркера, включително " епигенетичен часовник", разработен от Хорват през 2013 г., с цел да се проследи епигенетичните промени в генома, свързани със застаряването на населението. Епигенетиката изучава промените в активността на гените, предизвикани от механизми, незасягащи последователността на ДНК.
Епигенетичните маркери показват, че имунната система на латиноамериканците и на народа цимане с възрастта много по-бавно деградира от тази на другите народи. По-специално, след менопаузата биологичния часовник на латиноамериканските жени изостава средно с 2.4 години след останалите.
Изследователите обясняват молекулярните особености на латиноамериканците и индианците с адаптация към заболяванията.