На 13 /събота/ от 19,30 ч в Созопол ще бъде връчена награда от организацията "Най-добрите европейски дестинации" в сътрудничество с най-големите туристически офиси в Европа и мрежата EDEN (European Destinations of Exelence) на създателя и собственик на замъка край града „Влюбен във вятъра” Георги Тумпалов.
Това пише проф. Божидар Димитров, съобщиха от пресцентъра на НИМ. "Замъкът „Влюбеният във вятъра“ се нареди на четвърто място в Европа. Призът ще бъде връчен от изпълнителния директор на организацията "Най-добрите дестинации" Максимилиан Лежьон. „Влюбен във вятъра“ е изпреварен в европейската класация само от три други забележителности – в Португалия, Испания и Германия. Замъкът е от т.нар.западноевропейски тип. Сигурен съм, че редица „пазители“ на културно-историческото наследство ще ревнат, че такъв тип западно-европейски замъци не е имало в българските земи. Но българските феодали също са имали замъци и близо 27 от тях са разкопани и частично експонирани, но те са от византийски тип.
Куриозното е, че в Созопол през 1366 г. е започнал да се строи замък от западен тип. Византийският император Йоан V Палеолог е посещавал Унгария през 1365 г. с цел да сключи византийско-унгарски съюз срещу Османската държава, която сериозно започва да притиска Константинопол, както в Малоазийската част, така и в Дарданелите. На обратния път обаче е пленен във Видин от българския цар Иван Александър.
През 1366 г. се организира кръстоносен поход срещу османците от братовчеда на Йоан V - италианския граф Амадей Савойски, наричан още „Зеленият граф“, понеже е носил зелени доспехи и дрехи. По това време Савойската династия е управлявала само една част от италианската държава. Чак през ХIХ век тя ще стане управляваща династия на обединена Италия и ще се сроди с българската династия чрез Йоанна Савойска. „Зеления граф” нахлува в Дарданелите, превзема турския гарнизон и се прехвърля в Мала Азия. Византийската императрица, загрижена за своя син – почетен пленник във Видин, наема Амадей Савойски и неговите рицари и войници да нападнат България и да освободят Йоан V Палеолог. Кръстоносният поход атакувал и превзел Ахтопол, след това Китен. Созопол оказал яростна съпротива. 17 дни се отбранявал, но накрая паднал. Граф Амадей Савойски се справил с Месембрия (Несебър), но по-нататък военните действия се затегнали. Превзети били Емине, след това Козяк, но обсадата на Варна се затегнала, защото на помощ дошъл управителят на Добруджанското деспотство Добротица.
Походът завършил с неуспех.Българите пленили 17 рицари и поискали за тях огромен откуп. Савойски се установил в Созопол и не смятал да върне Южното Черноморие, което било оформено в отделна единица – Загора. Той възнамерявал да направи това владение свое собственост и да принуди византийския двор да му го преотстъпи. Затова започнал да строи замък и наел войници като Папа Кондро с неговите войници, охрана на крепостта Емона.
Византийският император и българският цар Иван Александър обаче се разбрали как да се отърват от натрапника. Византийският император платил 180 хил.златни монети и срещу тях българският цар се отказал от владение и юридически земите станали собственост на Византия. С тези пари българите наели влашкия войвода Влайко срещу „Зеления граф”.
„Зеленият граф” започнал да си строи замък най-вероятно от западно-европейски тип, но едва ли го е завършил до 1367 г., когато неговата войска се сблъскала с обединените сили на Византия и България и това го накрало да се оттегли. Не знаем къде е строил своя замък. Да се надяваме, че археологическите проучвания ще го открият. Така че замъкът край Равадиново има своята историческа основа и не може да се смята за привнесена архитектурна форма", завършва проф. Димитров.