Дърво на проклятието самотно вие клони край видинското село Шишенци. Местните не смеят да го доближат от страх, че ще ги сполети беда.
През годините мнозина са правили опити да отсекат дървото или да прекършат клоните му, но всички били споходени от проклятие, разказват хората.
Около стеблото растителност не вирее. Единствено то се издига гордо и самотно насред декари царевични ниви. Докъдето поглед стига, се простират само пустите погранични полета до сръбската граница.
Легендата разказва за зверско клане под клоните на дървото. В миналото около него били разположени старите махали на Шишенци - село Дюрино.
Местните имали традиция всяка неделя да се събират на мегдана, да вият кръшни хора, да пият вино и да пеят стари песни. Веднъж гарван прелетял над бидона с виното и оставил хабер за лоша поличба, разказва пред "Труд" 64-годишният Боби, един от малцината местни жители на Шишенци, които още пазят спомените на предците си.
Седмица по-късно, при поредния събор на селяните, черкези минали през махалите в търсене на накити и монети. В паниката си кой каквото имал, захвърлял го в кладенеца. Почти всички били изклани.
Малцината оцелели започнали да градят домове и махали встрани от Дюрино. Единственият живот, останал като самотен страж да пази и до днес спомена за трагедията, е дървото. Последвалите опити да бъде отсечено, за да не пречи на сеитбата и на грижата за нивите, се проваляли.
Къде свършва реалността и къде започва ирационалната действителност на преданията, местните не знаят. В ежедневния им бит спомените, завещани им от прадеди, разкази за стари времена и предания съжителстват мирно. Местните са сигурни в едно обаче: "Тук има нещо, което не е доволно, тегне над селото и още не се е успокоило".
Това не е единствената прокоба, която тегне над селото. Друга легенда също се предава от уста на уста през поколенията.
"Преди години тук работеше човек с трактор, който подготвяше мястото около дървото за сеитба. При работата си той открил старото гробище в Дюрино. Изглежда се е натъкнал и на имане, което прибрал. Спомина се месец по-късно" спомня си Боби.
По думите му заради набезите на черкезите хората криели имането си в кладенец или го погребвали с близките си. Това злато обаче е клето и който го намери, не вижда покой, докато не го върне пак в земята.
По време на сватба в Шишенци преди години иманяр, измъчван от безброй беди заради намерено богатство, настъпил агне, за да го коли като курбан, който да отмие прокобата над него. Не успял обаче, защото кракът силно го заболял и се наложило да се прибере. По-късно крайникът изсъхнал и мъжът осакатял, разказват местните хора.