Защо днес е толкова сложно да запазим отношенията си? Защо толкова често се разделяме, колкото и силно да се опитваме да обичаме?
Защо се оказа, че съвременните хора сякаш са неспособни на трайни и дълбоки отношения. Забравихме ли как да обичаме или още по-лошо - какво е любов?
Ние не сме готови.
Не сме готови на жертви, на компромиси, на безусловна любов. Не сме готови да дадем всичко от себе си заради връзката си. Ние искаме всичко да е лесно и леко. Ние сме изискани лентяи. Достатъчно ни е едно препятствие и вдигаме ръце. Ние не позволяваме на любовта да се развива, просто защото си тръгваме прекалено рано.
Ние не търсим любов.
Ние търсим силни преживявания. Искаме човек, с когото да излизаме и да се забавляваме, а не някой, който да ни разбира дори когато мълчим. Прекарваме време заедно, но не създаваме спомени. Не искаме да живеем скучно. Не искаме партньор за цял живот, а просто такъв, с който да ни е добре тук и сега. А това е толкова временно... Когато страстта угасне, разбираме, че никой не ни е подготвил за обикновения живот. Ние не вярваме в прелестта на предсказуемостта, тъй като сме твърде заслепени от жаждата за приключения. Ние се потапяме в лудостта на градския живот, без да оставим място за любовта. Нямаме време за любовта. Нямаме търпение. Ние сме заети хора с важни материални мечти. И любовта някак си не се вписва...
Прочети повече ТУК.