Видни представителки на нежния пол записват имената си в историята като истински чудовища, сеещи смърт. Те отнемат човешки живот с жестокост и хладнокръвие, с каквито трудно може да се мери който и да е мъж.
През 1909 г. Русия е настръхнала - мадам Алекс Попова е арестувана за над 300 убийства. Мистериозната мадам е жена на неопределена възраст и със загадъчна биография. През 1879 г. тя основава в Русия „агенция”, която предлагала на жените да ги избави от жестоките им мъже срещу съответното заплащане. Историята разказва, че мадам Попова убила около 300 мъже, много от тях със собствените си ръце, с отрова или огнестрелно оръжие. Така натрупала значително състояние. Накрая обаче в една от нейните клиентки се пробудила съвестта и я издала на полицията. Екзекутирана е чрез разстрел през 1909.
По същото време, в условията на руско-японската война през 1904-1905 г., в едно село на Полтавската губерния, където живее "скромната" Наталия Кравченя, започват мистериозно да изчезват млади симпатични девойки. Наталия е вече на 60 години, а твърде подозрително младее. Тя изглежда толкова неестествено свежа, че никой не може да й даде повече от 25 години. Заради това в селото пъзли мълвата, че въпросната дама е истинска вещица. Опитният криминалист Николай Солово действа бързо и организира обиск в дома й. Полицаите откриват замаскиран капак на пода, отвеждащ до мазето, където се натъкват на ужасяваща гледка - на земята лежат обезкървени трупове на 7 девойки. Оказва се, че Кревченя възстановила по окултни книги рецептата на вечната младост - да се пие кръв от млади девици. Жената е подложена на психиатрична експертиза и лекарите категорично се произнасят, че е абсолютно здрава. Смъртната присъда е произнесена и незабавно изпълнена.
На 2 октомври 1768 г. руската императрица Екатерина ІІ изпраща в Сената указ, в който подробно описва наложеното сурово наказание и реда за изтърпяването му от садистичната помешчицата Даря Салтикова – знаменитата Салтичиха, която за седем години измъчвала до смърт 138 от своите крепостни селяни. Тя е руска земевладелка, вляла в историята като изтънчен садист и убиец. Следствието доказва, че Салтикова е „несъмнено виновна” за смъртта след жестоки изтезания на 38 души и „оставена под подозрение” за смъртта на още 26 души. Останалите 74 души са само нечовешки изтезавани. В указа си Екатерина ІІ нарича Даря Салтикова с най-унищожителни епитети: „безчовечна вдовица“, „урод на човешкия род“, „съвършено безбожна душа“, „мъчителка и душегубка“ и др. В полето на указа самата Екатерина до думата „тя” е написала „той”, като с това императрицата искала да каже, че Салтикова е недостойна да бъде наричана жена.
Жителите на съседните къщи и свещениците от двете близки църкви разказали следните престъпления:
- убийство чрез жесток побой на 12-годишната домашна прислужница Праскова Никитина;
- убийство чрез продължителни изтезания на 19-годишната Фьокла Герасимова;
- оковаване на крепостните селяни с вериги;
- продължително държане на босите крепостни зимно време на снега;
- продължителни телесни наказания на прислугата, които били командвани лично от Салтикова с думите „бий още!“.
Делото на "душегубката Салтикова“ е разглеждано повече от три години и в крайна сметка е осъдена на доживотен затвор без светлина и право на контакти с външни хора.
Очаквайте продължение