Земята е изключение сред пригодните за живот планети в нашата галактика, тъй като химичният им състав коренно се различава от земния. До този извод са стигнали португалски учени, съобщи сп. "Ню сайънтист".
Вардан Адибекян от университета Порту и неговите колеги са изследвали звезди, масата и радиусът на които не се различават от слънчевите, при това в зоната им на обитание има планети, където водата е в течно състояние. Учените обаче са установили, че в състава на тези звезди желязото и другите метали са по-малко, отколкото са в звездите, около които орбитират само необитаеми планети.
Тъй като по химичен състав планетите са близки до своите звезди, то при небесните тела в зоната на живота обикновено има по-малко метали, отколкото в недрата на Земята и в Слънцето. По принцип около богати на желязо звезди орбитират масивни каменисти космически тела, "обвити" в гигантска газова обвивка.
Разликите в химичния състав между Земята и повечето планети от обитаемата зона може да се обясни с това, че последните, вероятно, са се появили в далечното минало на нашата галактика. Желязото и другите тежки елементи се образуват при взрив на звезди и след това се разсейват в междузвездното пространство. Когато галактиката Млечен път е била млада, значително по-малко звезди са завършвали съществуването си по този начин. Следователно желязото в древните екзопланети, пригодни за живот, трябва да е по-малко.
Ако обитаемите планети са характерни за бедните на желязо звезди, на съвременния етап от живота на галактиките те се образуват значително по-рядко. Адибекян обаче подчертава, че звездите съществуват дълго и древните планети с условия, които предполагат появата на органични вещества, никъде не са се загубили. Следователно с времето броят им само ще расте.