Жестоки изригвания на вулкани преди петнайсетина века са довели до разруха Римската империя, а не варварите, както се смяташе досега. На практика най-могъщата за времето си държава била поставена на колене от поредица унищожителни природни бедствия, причинили повсеместен глад и епидемии.
Тези несгоди пък отворили пътя към земите на империята на населяващите Северна и Източна Европа племена, които я завладели почти без бой, пише "Монитор".
Тезата за „помощта”, оказана от майката природа на варварите при завладяването на Древния Рим, е на група германски, швейцарски и италиански учени. Те установили след продължителни проучвания на недрата на Гренландия, Арктика и Антарктида, че през първите години на шести век след Христа, когато започва стремителният упадък на империята, европейският континент бил буквално връхлетян от драстични климатични промени. Те били предизвикани от поне две мощни изригвания на вулкани, довели до появата в земната атмосфера през 536 г. след Христа на огромен облак от сулфати. Въпросното „наметало” покрило почти цяла Европа и голяма част от Близкия изток, превръщайки се в непробиваем за слънчевите лъчи щит.
Ако се вярва на учените глави, въпросният облак се задържал неимоверно дълго и това довело до рязко и за много време спадане на температурите. Последствията от природните аномалии били повсеместна суша, глад, болести и всеобща разруха
Особено страшна за тогавашните жители на Стария континент била избухналата между 541 и 542 г. юстинианова чума, наречена на името на властвалия тогава в Източната Римска империя император Юстиниан I. Епидемията уморила една трета от жителите на Стария континент и сломила защитните сили на империята срещу незасегнатите от катаклизмите варвари.
За природните чудатости от ония времена свидетелства и живелият тогава римски държавник, писател и учен Касиодор. Той пише през 536 г. след Христа, че Италия за пръв път в историята си преживяла зима без снежни бури, пролет без мек климат и лято без топлина. С други думи, природата съвсем не била на себе си.