„Когато мъж разговаря с красиво момиче в продължение на час, му се струва, че е минала секунда. Но ако седне на гореща печка, секундата му изглежда като час. Това е относителността."
Приживе геният Алберт Айнщайн редовно пробутва този афоризъм, стане ли дума за прочутата му Теория на относителността. Утре стават 99 години, откакто великият физик формулира Специалната теория за относителността в труда си „За електродинамиката на движещите се тела”, публикуван в края на 1905-а.
Ученият онагледява идеята си с т.нар. парадокс на близнаците. Става дума за въображаем опит, при който единият брат остава на Земята, докато другият е астронавт и се отправя на пътешествие в Космоса. Той отлита с кораб, който се движи със скоростта на светлината. След една година, когато астронавтът каца на Земята, се оказва, че неговият близнак, останал на Земята, би бил значително по-възрастен.
Този труд, наричан и днес революционен, заедно с публикуваната 8 години по-късно Обща теория на относителността носят на Айнщайн световна слава.
Науката обаче не е единствената страст на физика. В Политехниката в Цюрих той среща сръбкинята Милева Марич. Тя е от доста заможно семейство, но по-впечатляващото е, че е единствената жена сред шестимата студенти в специалност „Математика”.
Приятелството им прераства в любов, а първият плод е Лизерл – извънбрачната им дъщеря, родена през 1902-ра. Десетилетия наред биографите на гениалния учен не подозират съществуването на Лизерл. През 1986-а обаче наследниците му разкриват любовните писма, разменени между Алберт и Милева между 1901-1903. В тях влюбените говорят за очакването на първото си дете. Става ясно, че Айнщайн се е надявал на момче, а половинката му – на момиче, пише в. "Монитор".
Според кореспонденцията Марич е родила в Нови Сад в началото на 1902-ра, докато Алберт е в Швейцария. Грижила се е около година за Лизерл и после е отишла при мъжа си. Двамата се женят през 1903 г. и по-късно им се раждат двама синове – Ханс-Алберт и Едуард. За момиченцето повече не се споменава нищо. Според някои източници е починало от скарлатина през септември 1903, а според други е било осиновено от приятелка на Милева Марич. И двете версии засега нямат потвърждение.
Бракът на Айнщайн с колежката му от Политехниката продължава до 1915-а на приливи и отливи и приключва с признанието на учения: „Гледам на жена си като на служителка, която не мога да уволня“, направено в писмо до негов приятел. Факт е обаче, че именно първата съпруга на Айнщайн е негов съмишленик във физиката. Прокрадват се дори твърдения, че Теорията на относителността е тяхно общо творение, за което също има епистоларни доказателства.
Веднъж Алберт написал: „Ще бъда щастлив, когато заедно завършим нашия труд“. По-късно в писмо до своя тъст признава: „За всичко, което съм постигнал, съм задължен на Милева. Тя е моят източник на вдъхновение, моят ангел, предпазващ ме от всички грешки в живота и в още по-голяма степен - в науката. Без нея не бих могъл да завърша каквото съм захванал...“
Веднага след раздялата Айнщайн пише на бившата си половинка: „Ще видиш, че аз всъщност ти оставам верен - през целия си път“. Знае се също, че всички финансови средства от своята Нобелова награда през 1921 г. ученият изпраща на г-жа Айнщайн №1, макар по същото време вече да заспива в обятията на далечната си братовчедка Елза, която става втората му съпруга.