Явлението сребристи облаци за първи път е регистрирано през 1885 г. Сребърно-синкавите облаци се наблюдават в нощното небе близо до полюсите и изглеждат сякаш излъчват собствена светлина.
Към края на ХХ век това явление започва да се забелязва във все по-ниски и по-ниски географски ширини, между 40-и и 50-и паралел, причинявайки тревога сред учените, занимаващи се с промените на времето и климата на цялата Земя, пише inews.bg.
"Сребристите облаци се появят на височина 80 километра над повърхността - толкова високо, че могат да отразят светлината от слънцето обратно към Земята", казва Джеймс Ръсел, планетарен учен в Hampton University в Хамптън, Вирджиния.
"Мисия на НАСА за изследването на леда в мезосферата и други изследвания показват, че за да могат да се образуват облаците, са необходими три неща: ниски температури, водна пара и метеоритен прах. Прахът осигурява основата, върху която водната пара може да се прикрепи, докато студените температури помагат на водата да се превърне в лед."
За проучване на дългосрочните промени в облаците Ръсел и колегите му използват исторически записи на температурите и водните пари и ги сравняват с валидиран модел на наличните данни за облаците. Те са използвали данни за температурата в йоносферата в периода 2002-2011.
Моделът показва, че сребристите облаци наистина се е увеличили в рамките на 2002-2011 година. Тези промени се свързват с падане на температурите високо в атмосферата, където се образуват облаците. Промяна със сигурност има и тя поражда въпроси за промяна в цялостната система на климата.
"Когато слънцето достига своя соларен минимум, Земята получава по-малко топлина и ще настъпи застудяване", заявява Ръсел. "Тогава ще наблюдаваме все по-често сребристи облаци".
Изследването е публикувано в онлайн списанието Geophysical Research.