Част от повърхността на Марс крие в себе си следи от така наречените супервулкани – особени образувания, изригващи със сила, която десетки пъти превъзхожда изригванията на обикновените си "събратя", твърдят планетолози в статия, публикувана в сп. Nature.
"Марсианските вулкани с лекота може да се намерят на повърхността по тяхната щитовидна форма, подобна на силуета на техните земни "братовчеди" на Хаваите. Почти всички от тях са относително млади образувания и ние винаги сме се замисляли къде са изчезнали древните вулкани", казва Джоузеф Мифалски от Националния исторически музей на Лондон.
Михалски и колегата му Джейкъб Бличър от Изследователския център "Годард" на НАСА открили следи от супервулкани на Червената планета, като изучавали релефа на хълмовете и платата в Източното полукълбо на Марс. За това учените съставили топографски карти на Червената планета, като обединили снимки от камерата HiRISE с данни за височината на повърхностите на Марс, събрани с алтиметъра MOLA на борда на сондата MRO.
Едновременно три обекта на едно от възвишенията – Арабия Тера, привлекли вниманието на учените. На пръв поглед те приличали по форма на големи метеоритни кратери. Но съдейки по наслояването на породи наблизо, това били калдери – гигантски кратери, възникващи в резултат на взрив на супервулкани. Както смятат учените, тези взривове са оставили многобройни следи след себе си във вид на залежи от пепел, които може да се открият в близките разломи.
"Напълно е логично на древния Марс да е имало много супервулкани, особено ако кората му е била доста по-тънка по това време. Това би позволило на магмата да се изкачва към повърхността много бързо, преди да успее да отдели всички газове по време на пътешествието си през кората. И ако бъдещите изследвания го докажат, откритието напълно ще промени сценария за това как се е формирала атмосферата на Марс, неговите утаечни породи и колко годен е бил той за зараждане на живот", заключава Михалски, цитиран от РИА Новости.