Френски учени разкриха една от тайните на Марс – как се образува озонова шапка на южния марсиански полюс. Според специалистите тя възниква благодарение на преноса на кислородни атоми от умерените ширини на планетата и съединяването им в тройната озонова молекула под прикритието на полярната нощ, пише "Мениджър Нюз".
Червената планета, както и Земята, има свой собствен озонов слой. Той е три хиляди пъти по-тънък от "ултравиолетовият щит" на нашата планета, съществува само над някои участъци на четвъртата планета в Слънчевата система и изчезва периодично по неизвестни причини.
Франк Монмесин и Франк Льофевр от Центъра за изследване на атмосферата, екологията и космически наблюдения в Гвианкур, Франция, предложиха едно от възможните обяснения на явлението над южния полюс на Марс. Те са обработили и анализирали данните от френско-руския апарат СПИКАМ (SPICAM), работил на борда на сондата "Марс Експрес", пише РИА „Новости“.
В снимките, направени по време на марсианската полярна нощ, учените откриват неизвестен по-рано слой от озон на необичайно голяма височина - между 40 и 60 километра от повърхността. Планетолозите били озадачени от съществуването му и анализирали данните, събрани през последните четири години от космическия апарат.
Учените създали специален климатичен модел, който описва процесите в атмосферата на Марс и използвали данните, за да определят източника на озон. Според техните изчисления озонът в този слой възниква в резултата на взаимодействието на свободните кислородни атоми, попадащи на полюса с ветровете от умерените ширини, заедно с молекули въглероден двуокис (СО2).
Според учените процесът е възможен единствено при липса на слънчеви лъчи, защото в противен случай ултравиолетовото излъчване разрушава формиралите се молекули озон в преходните стадии.
Засега не е ясно защо няма такъв слой и над северния полюс. Според авторите това са сезонните различия в силата на т.нар. меридионални ветрове или концентрациите на водни пари, които пречат на появяването на свободен кислород в атмосферата на Марс.