На днешната дата преди 31 години професорът от Университета „Карнеги-Мелън” Скот Фалман първи предложил да се използват три поредни символа – двуеточие, тире и затваряща скоба – за да обозначи „усмихващо се лице” в текст, набран на компютър. То станало сериозно попълнение на електронния лексикон.
Историята е съхранила писмото, което Фалман изпратил на местната електронна дъска с обявления, която била прототип на днешните форуми и в същото време се явявала като основно средство за общуване между служителите в университета.
Ето го и самото писмо:
Историческото съобщение било предшествано от продължителна дискусия, в която участниците обсъждали въпроса какви символи следва да се използват, за да се покаже, че съобщението носи хумористичен характер. Това изображение впоследствие получило наименованието „смайл” от анг. Smiley (усмихващ се).
Важно е да отбележим, че съобщението, в което за първи път е използван „смайл”, е открито едва през 2002 г. в архива на дъската за обявления, запазен на лента, пише сп. "Обекти".
В „цифровите археологически разкопки”, организирани изключително с цел да се открие това съобщение и по този начин да се определи датата на раждането на „смайла”, взели участие няколко ентусиасти.
За 31 г. от съществуването си „смайлът” стана незаменим атрибут в електронното общуване и мнозина не могат да си представят как ще минат без него.
Всъщност „смайлът” заменя това, което не достига в общуването посредством чата или електронната поща – интонацията в гласа и мимиката. „Смайлът” помага по-добре да се разбере събеседникът, да се улови неговото настроение, в края на краищата той е просто забава и предизвиква положителни емоции.
Към всичко това трябва да се добави, че „смайлът” е първопроходец при създаването на голяма гама от универсални емотикони, които се ползват при всякакви случаи.