Международен екип от учени успя за пръв път да създаде фалшиви спомени в мозъците на мишки, а това хвърля светлина върху неврологичния механизъм на този мистериозен феномен у хората, предаде Франс прес.
Деформираната памет за минали събития или за нещо, което никога не се е случвало, е известна на учените. В редица съдебни процеси обвиняемите, които впоследствие са оневинени на базата на ДНК тестове, са били признати за виновни въз основа на показанията на свидетели, които уверили, че видели всичко, предаде БТВ.
По-късно обаче се оказало, че това не отговаря на истината. Три четвърти от първите 250 обвиняеми в САЩ, които са оневинени въз основа на ДНК тестове, са станали "жертви" на свидетели, чиито спомени за събитията са били фалшиви.
"Изследвания с хора въз основа на поведението им и ползването на ядреномагнитен резонанс не позволиха да се установи кои зони в хипокампуса са виновни за създаване на фалшиви спомени, заяви един от ръководителите на изследването, експертът по биология и невронауки от Масачузетския технологичен институт Сусуми Тонегава.
Тези експерименти с мишки допринесоха за създаване на първия животински модел, при който фалшиви и истински спомени могат да се изследват на базата на енграми - следи, които минали събития са оставили в мозъка."
Екипът му успял да създаде фалшиви спомени в мозъците на генно модифицирани мишки, манипулирайки мозъчни клетки с гравирани в тях енграми в хипокампуса, който играе основна роля за запаметяването. Учените програмирали клетките така, че да реагират на светлинни пулсации и да е възможно да се манипулират.
Мишките първо били поставени в кутия А, която за тях била безопасно място. След това били преместени в съвсем различна среда - кутия Б, в която учените реактивирали спомените им за кутия А чрез светлинни пулсации върху клетките от хипокампуса в мозъците им.
Същевременно предизвикали лек електрически шок в стъпалата на крачетата им, създавайки връзка между това неприятно събитие и реактивирания спомен за кутия А. Когато гризачите били върнати в кутия А, където нищо лошо не им се бе случило, се оказало, че са стресирани. След като мишките били поставени в напълно нова среда, учените успели да реактивират клетките в хипокампуса, свързани с неприятния фалшив спомен за кутия А.
Човекът има богато въображение - неприятно за него събитие може да бъде свързано с предишно, за което си мисли в момента, създавайки фалшив спомен, както това се случи при тези мишки, отбеляза Тонегава, който е Нобелов лауреат за физиология или медицина за 1987 г.
Припомнянето на фалшивия спомен активира същите центрове на страха в мозъка, допълни Сюй Лю от екипа. Така фалшивият спомен не може да бъде различен от онзи, който е свързан с реален страх. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс".