Окситоцинът предизвиква не само чувство на любов и емпатия към ближния. В зависимост от социалния контекст той е способен да потопи човека в тревога и депресия.
Хормонът окситоцин често е наричан хормон на любовта. Той засилва чувството на любов и изобщо социалната привързаност, открива „емоционалните канали” в общуването с близките и влияе не само на психологическите аспекти във взаимоотношенията, но и на физиологическите, пише actualno.com.
Само че, както са изяснили изследователи от Северозападния университет в САЩ, окситоцинът си има и тъмна страна – дори след много време не ни дават покой училищните издевателства или шефската грубост. С други думи, окситоцинът ни кара прекалено дълго да помним негативния социален опит.
В сп. Nature Neuroscience авторите на изследването пишат, че окситоцинът в стресови ситуации активира област от мозъка, която засилва паметта за тези ситуации. Експерименти бил проведени с мишки. В първия животните били поставени в клетка с агресивни особи, където получили социален стрес. Стресираните мишки се отличавали по окситоциновите рецептори в мозъка – при едни тези рецептори били съвсем изключени, при други били повече от всякога, а при трети – нормалното количество.
Шест часа след сблъсъка с агресивните особи животните били поставяни в същата клетка. Тези, които нямали рецептори към окситоцин, изобщо не се страхували от агресорите – при тях нямало съхранена памет за случилото се в миналото. Животните с излишък окситоцинови рецептори се страхували повече от обичайното – по-силно от тези, които нямали рецептори, и тези, при които броят им бил в норма.
Във втория експеримент мишките шест часа след социалния стрес били поставяни в кутия, в която леко бил пускан ток – безболезнено, но чувствително. Мишките без рецептори не изпитвали никакъв страх пред това място, докато животните с повишено количество рецептори изпадали в паника.
Тоест окситоцинът засилвал негативното емоционално възприятие дори в ситуации, към които нямал отношение – хормонът се отделял при взаимодействието с агресивните мишки, но действието му се разпространявало и на ситуацията с кутията.
Тоест, както казва Елена Радулович, ръководител на експериментите, окситоцинът не бива да се разглежда като вълшебно средство срещу тревоги и социални страхове – а именно в такова качество той се използва сега в някои психотерапевтични методи за лечение на депресия.
И обратното – ако човек страда от постоянно чувство на тревога, депресия и т.н., не е лошо да провери няма ли излишък на окситоцин в мозъка. И дали да не понижи този „хормон на любовта”, за да свали стреса.
Това е първото изследване, в което експериментално е показано как окситоцинът стимулира стресовата памет, предизвикана от неблагоприятни ситуации.
Все пак Радулович и колегите й не са първите изследователи, досетили се за „тъмната страна”. Съвсем скоро Дженифър Барц от Медицинската школа Маунт Синай е стигнала до извода, че само по себе си действието на окситоцина не може да бъде нито положително, нито отрицателно, а плюсовете и минусите му се определят от социалния контекст.