Както и другите птици, пингвините преодоляват големи разстояния, но не ги прелитат, а ги преплуват. Плуването е толкова по-тежко от полета, че орнитолозите и досега се чудят, нямаше ли да им е по-лесно на пингвините да запазят способността си да летят, както това са направили чайките, албатросите и много други морски птици. Но ново изследване сочи, че пингвините са се отказали от полета заради по-ефективно гмуркане.
За да изяснят това, канадските изследователи се обърнали не към пингвините, а към други птици – беринговия баклан Phalacrocorax pelagicus и дебелоклюната кайра Uria lomvia. При гмуркане първите прибират крилата към тялото и използват за движение ципестите си крака, а кайрата действа обратно – с крила.
За да оценят преимуществата на двата типа гмуркане, учените прикрепили към птиците датчици и внимателно фиксирали най-различни параметри – брой, дълбочина и продължителност на гмурканията, температура на околната среда, както и показателите, необходими за изчисляване на енергията, която птицата изразходва в полет и в подводно плуване. След това данните били сравнени с аналогични показатели, събрани по-рано за летящите гъски и плуващите пингвини.
Станало ясно, че като се опитват едновременно да летят и да се гмуркат, бакланите и кайрите не умеят нито едното, нито другото. Плуването с помощта на крилата при кайрите е малко по-добре от плуването с крака при бакланите. Но и едните, и другите хабят много повече енергия, отколкото пингвините със същите размери, а разходът на енергия за полет при тях е рекорден в света на птиците, пише inews.bg.
Освен това неголемите, почти без подкожна мазнина тела на тези птици при дълго пребиваване в студена вода изстиват много по-бързо от пингвините. Авторите смятат, че поради тези трудности кайрите и бакланите се намират на "острието на еволюционния нож", балансирайки, преди окончателно да се определят към плуване или полет. Така че тромавите на пръв поглед пингвини просто са успели по-рано.