Картата показва, че само малка част от териториите, идентифицирани като жизнено важни за запазването на тези видове, са защитени, съобщава Би Би Си.
Сред животните, отбелязани на картата, са мексиканският саламандър, известен още като ашолотъл, малайският панголин и черно-белият гривест лемур, пише сп. "Обекти".
Изследването, проведено от Лондонското зоологично дружество в рамките на проекта EDGE (The Evolutionarily Distinct and Globally Endangered), е публикувано в научното списание PLOS One. Неговата цел е да очертае видовете, които са едновременно най-отличителни от еволюционна гледна точка и най-силно застрашени.
„Ако погледнем бозайниците, от гледна точка само на еволюционната история, видовете, които са най-силно се различават от всички останали, голямата част от тях са концентрирани в Южна Америка”, казва ръководителят на проекта проф. Джонатан Бейли.
„Но ако включим и заплахите, тогава фокусът се отмества към Югоизточна Азия. Там естествената среда търпи такова бързо изменение, заради неща като палмовото масло, че много от тези видове са силно застрашени. Те излизат на първо място, когато прибавим и тази променлива,” обяснява зоологът.
Изследването показва колко малко от териториите, които са от първостепенно значение за опазването на тези редки животни, са защитени. При бозайниците това са само 5% от регионите, а при земноводните - 15%.
„Опитахме се да привлечем внимание към видове, които са на ръба на изчезване, за които повечето хора не са чували или не правят нищо за опазването им,” казва Бейли.
„Така например панголинът - красиво създание с големината на куче - то има люспи по цялото си тяло и живее по дърветата - се използва в традиционната китайска медицина.”
Мексиканският саламандър е застрашен от разрастването на градовете, замърсяването и инвазивни видове риби, които изяждат малките му.
Много от проблемите, свързани с опазването на застрашените видове са истинско предизвикателство, но понякога малките промени могат наистина да направят много.
Бейли дава пример с малко, подобно на червей земноводно, наречено Sagalla caecilian. „То губеше хабитата си, защото родните му дървета бяха изсечени. Започнахме програма за възстановяването им - 6000 дървета бяха възстоновени и сега неговите ключови укрлепления за защитени”.
Едно такова просто действие може да подсигури оцеляването на тези видове за стотици години напред, убедени са природозащитниците.