Археолози и кметове чакат обещаните от Симеон Дянков пари за разкопки. Сезонът на учените тъне в мрак, тъй като не е ясно кои от тях ще успеят да работят заради мистерията с липсващите финанси. А учените и стотици студенти се точат да откриват съкровища, с които да шашнат нашенци и чужденци, пише Стандарт.
Трудно археологическо лято се очертава за Долината на тракийските владетели в Казанлъшко, в която трябваше да се инвестират 3,5 млн. лв. Близо милион от тях са били планирани за проучвания на терен за част от 10-те тракийските могили. Те трябваше да очертаят първия културно-исторически маршрут в долината на царете и в региона. "Малко преди оставката на правителството получих официално писмо от министъра на културата Вежди Рашидов с потвърждение, че заедно с Виа Понтика това ще бъде един от приоритетните обекти на правителството", съобщи кметицата на Казанлък Галина Стоянова. След това обаче всичко било стопирано и сега тя усилено търсела среща с новия финансов министър Калин Христов, за да разбере каква ще бъде съдбата на тези обещани инвестиции в най-мащабния комплекс на тракийската цивилизация у нас.
Със същата трудна мисия се е захванал и кметът на Кърджали Хасан Азис. Причината - обещаните, но липсващи 250 000 лв. за разкопки и 1 млн. по проекта "Чудесата на България" за Перперикон. "До преди 2 месеца всичко изглеждаше абсолютно розово. След 4 правителства и 14 поредни години труд сме на финала на проучванията на Акропола на Перперикон. Ако не бъдат намерени средства, обектите остават в ръцете на иманярите и на природните стихии", коментира проф. Николай Овчаров. Екипът му очаква това лято да открие останалата част от резиденцията на богатите епископи на Перперикон от XIII-XIV век. Те даже плащали пенсии на епископите от Бяло море. "Само Господ знае какво още ще намерим там", заключи родният Индиана Джоунс.
Под въпрос е и мегапроектът "Виа Понтика". Първата част по Южното Черноморие има осигурени финанси от 800 000 лева, но втората - на север, тъне в неведение. "Не е късно за лятната "Виа Понтика 2", идва нов мандат", заяви за "Стандарт" шефът на Националния исторически музей (НИМ) проф. Божидар Димитров.
Откривателят на светите мощи на Йоан Кръстител проф. Казимир Попконстантинов вече пристига с екипа си на остров Свети Иван. Той ще продължи да работи по древния манастир "Св. Йоан Предтеча и Кръстител". Като цяло интригата това лято се очаква да бъде в района на Созопол, където археолози ще търсят митичната статуя на бог Аполон. Според историците тя се извисявала на един от двата острова край Созопол Свети Кирик или Свети Иван. До преди три години се смяташе, че гигантската статуя е била на свети Кирик. Доказателство за това е интересна находка под основите на манастира. На около 3 метра под тях са открити други основи с внушителна дебелина от близо 2 метра. Намерени са също луксозна керамика и покривни керемиди. "Тези находки подсказват, че най-вероятно преди много време под основите на манастира е съществувало светилище на бог Аполон. И не случайно точно на това място е изграден манастирът "Свети Йоан Предтеча и Кръстител", разказа проф. Казимир Попконстантинов.
"За съжаление нямаме много голяма яснота по отношение на финансирането. Носят се слухове, че нещата са намалени и като финансиране, и като обекти. Докато не излезе министерско постановление, трудно можем да си правим планове за разкопки на крепостта "Урдовиза" край Китен и на нос Акра край Черноморец", коментира и доц. д-р Людмил Вагалински от Национален археологически институт с музей при БАН. Част от археолозите вече пратиха писма с питания до министерството на културата с питане какво да правят. И чакат отговор.
Чакат парите за археология
- 11.04.2013 | 06:22
- 2308