По-малко от четири месеца след началото на конфликта в Народния театър главният режисьор на трупата Александър Морфов бе уволнен дисциплинарно. Днес директорът на театъра Васил Василев му е връчил заповедта с основание уронване престижа на директора.
Конфликтът започна с една надраскана врата – на пиарката Велислава Кръстева, която в края на октомври осъмна с надписи „ДПС“ (13 пъти), „Връзки с обществеността на Ахмед Доган“ и „Изчезвай“, а табелката с името на Кръстева бе изкъртена. По-късно Александър Морфов призна, че той го е направил в знак на протест срещу присъствието ѝ в театъра. Повод за реакцията му е била появата на Велислава Кръстева, дългогодишен пиар на ДПС, редом до почетния председател на партията Доган на парламентарните избори на 2 октомври.
Пред „Площад Славейков“ Морфов разказа, че се е опитал да обсъди случая с директора Василев, но разговор по тази тема му е бил отказан. Режисьорът обясни, че „има нетърпимост към хора без морал“, а в личен разговор Кръстева му казала: „Ако се наложи, ще играете на турски“. През януари тази година Морфов отново надраска вратата на Кръстева, но този път и на директора Василев, надписът на неговата врата бил „Официален офис на ДПС“, а на нейната – „Приемна на ДПС“. На въпрос на „Площад Славейков“ как си общува с Васил Василев, Морфов отвърна: „Аз с нищожества не общувам“.
Предлагаме ви краткия разговор с Александър Морфов днес, малко след като получи заповедта си за уволнение.
– Съжалявам, че се чуваме по такъв повод, г-н Морфов. Всички действия като че ли водеха към този ход… Какво точно се случи днес?
– Бях поканен да подпиша едни договори и ми беше връчена заповедта за уволнение.
– Какви мотиви ви изложи директорът, с какви думи?
– Никакви думи, просто ми беше подадена заповедта. Без да гледам, подписах и после видях, че съм уволнен.
– Стигна се до уволнение по-малко от година след назначението ви и четири месеца след случая с вратата…
– Е, от ноември, а бях назначен през юли.
– Нямаше ли вариант да постигнете мир с Васил Василев?
– Въобще не ми беше нито казано, нито предложено. Просто ми беше връчена заповедта и толкова.
– От тук нататък какво смятате да правите?
– Смятам малко да си почина от тази лудница, от този тормоз… Както казахте, всичко водеше натам.
– Като погледнете назад, от днешната перспектива, след уволнението, бихте ли постъпили отново по този начин спрямо Велислава Кръстева?
– Да, не се отказвам от нито едно от своите действия, защото присъствието на едно такова лице беше позор за Народния театър. Единственото, което исках да направя, е да защитя достойнството на Народен театър „Иван Вазов“ като независима институция.
– Вашето достойнство не пострада ли около този конфликт?
– Толкова много помия се изсипа върху мен, но от това по никакъв начин не пострада достойнството ми, напротив. Има една чудесна мисъл, която обичам да повтарям в такива случаи – какво може да мисли дървото за кучетата, които пикаят по него? Достойнството ми продължава да бъде толкова силно, колкото и преди. Няма да кротна пред кучетата, които пикаят по мен.
– В предишния ни разговор коментирахте Васил Василев, но как бихте определили решението му днес, без задръжки, ако може да си го позволите?
– Аз мога да си позволя всичко, на никого нищо не дължа, на мен никой нищо не ми дължи – аз съм свободен. Той е едно нищожество, управлявано от своите господари от ГЕРБ и ДПС; човек, който е лишен от морал и достойнство; една маша в поредната политическа мръсна игра. Не мога дори да се сетя дали бих използвал някакви по-благородни думи към него. Това е, което мисля, и съм го казал, поради което и съм уволнен дисциплинарно, защото съм уронвал престижа на работодателя си.
– Струва ми се за пръв път се появява такава клауза в договор на творец в българска културна институция – да не уронва престижа на работодателя си, във вашия договор имаше такава клауза, нали така?
– Да, и не само такава клауза, имаше и че служителите на театъра се задължават да докладват на работодателя, когато някъде чуят или разберат за вести, думи или информация, която уронва престижа на работодателя си. С други думи, има точка в договора, която подтиква към доносничество.