Филмът "Ботев" на режисьора Максим Генчев, излъчен в ефира на обществената БНТ, предизвика буря от емоционални статуси и мнения в социалните мрежи, където ври и кипи вече трети пореден ден.
Самият Генчев коментира пред медии, че причина за отрицателните страсти в мрежите е "колегиална завист", че филма му се харесвал на мнозина, които му звънели по телефона с поздравления и че консултант на неговото произведение бил историкът проф. Пламен Павлов. Самият Генчев се самоопределя като рисков играч.
Междувременно в разправията за тази лента и финансирането й, бе намесена и дъщерята на президента Румен Радев Дарина, която учи в НАТФИЗ. Генчев щял бил да снима талантливата и красива бъдеща актриса в свой следващ исторически проект, та затова му били давали народни пари за скандалните проекти.
Това твърдение, разбира се, е от сферата на клюките и политическите интриги, тъй като преди филма за Ботев, въпросният режисьор произведе не по-малко скандална лента през 2015 година за другата ни национална икона Васил Левски - "Дякон Левски". Тогава дъщерята на президента не беше още в светлината на прожекторите. Днес ще ви предложа още три мнения на известни личности и ще си позволя да добавя, че в крайна сметка меродавно за качеството и бъдещето на лентата ще е мнението на Негово Величество Зрителя.
***
Симеон Николов:
Логично и справедливо избухналата критика срещу филма за Христо Ботев, показан на 02. януари по БНТ, съдържа една неточност. Филмът бе наречен „тотално некадърен“, но всъщност зад фалшивия патос и позьорство умишлено се деформират образите, промъква се подигравка и се внушава неуважение. И това е видимо целенасочено. Фразьорството е само средство за пресушаване на идейността. Бог не може да промени миналото, но съвременните автори често правят това.
Критиките са отправени само срещу режисьора Максим Генчев, но
трябва спешно да се прекрати практиката мръсни ръце да посягат на българските светини.
А научаваме, че след филмите за Левски и Ботев се подготвя и нов „проект“, за цар Иван Александър. Много станаха примерите за фалшифициране на историята ни. В океана на моралната кал колкото по–дълбоко се спускаме, толкова по–леко върви по–нататъшното ни потапяне. А за това спомага и рухналото ниво на образованието ни, примери за което преди два дни даде ректорът на НАТФИЗ проф. Семерджиев– кандидат студенти, които за 18 г. не са прочели нито една книга и за които имена на национални герои, възрожденци и писатели не говорят нищо.
***
Татяна Кирякова:
"И понеже филмът на М. Генчев отприщи и антикомунистически възторг, чак някои го определиха като червен другар, ще им припомня, ако не знаят, че великото изкуство не бива да се идеологизира. Например Чарли Чаплин е бил комунист, Уолт Дисни е бил отявлен фашист. Ама и двамата са чудовищни таланти. Та стига с тая примитивщина.
В изкуството критериите са други. Радичков и Валери Петров са били комунисти. Пък ако ви харесва може да ги сравните с кандидат-нобелиста ни Георги Госпадинов, с номинираните за Оскар Тео Ушев и Мария Бакалова. Ваше право. Само дето рано или късно времето отсява житото от плявата."
***
Николай Паунов:
"Не спират трети ден коментарите за филма "Ботев". А иначе никой не бил гледал БНТ.
Обаче отвъд иронията, която може да бъде упражнявана доволно, това, което трябва да му призная на Максим Генчев, е че свали образите на националните ни герои от портретите на стените и се опита да им вдъхне живот. Което само по себе си изисква кураж и заслужава уважение. Да, може да е несполучливо, може да не му достига талант или някои от актьорите му да са посредствени. Но темата е много по-голяма от конкретните един-два филма.
Ние имаме вековна стерилна представа за образите на големите личности, оформили новата ни история.
И това много пречи да бъдат вдъхновение и модел за подражание, извън отблъскващия профанен патриотизъм, като това да се домогнеш до Парламента зад техните портрети или да си татуираш Ботев и Левски на двата крака, например - виждал съм го лично.
Не изключвам Левски да е псувал, макар че се обаче Ботев да бил истеричен неврастеник, какъвто го видях във филма. Но всъщност повечето от националните ни герои дават живота си, още преди да са са навършили 30 години. И по тогавашното законодателство дейността им наистина е била престъпна. Дори в очите на много от сънародниците си са били непрокопсаници - не са могли да проумеят защо им е трябвало да оставят богатство и добър живот, за да си дадат главите за една несъществуваща България.
Та, ако Максим Генчев провокира поне този обществен разговор, свършил е работа."