438 автори кандидатстват за субсидиране в конкурсната сесия за подпомагане на творчески проекти в областта на литературата, показва справка в сайта на Министерство на културата. Общата сума за финансиране на проектите е 300 000 лева, а максималният размер за парична подкрепа на отделен проект е 6000 лева, съобщава агенция "Монитор".
От подадените предложения няма недопуснати кандидати – тоест, документално всички са изрядни, но предстои да се сформира експертна комисия, която да прецени какви са качествата на произведенията и имиджа на авторите. Проектното предложение може да бъде оценено с максимален брой от 30 точки
Критериите са литературна стойност (от 1 до 10 т.), място на предложението в съвременния литературен контекст (1-10 т.) и рецепция на автора до момента (1-10 т.). Кандидатите ще бъдат класирани по броя на получените точки и средствата ще бъдат разпределени според тях – докъдето стигнат парите.
Задължително изискване е претендентите за финансова подкрепа да имат издадени в хартиен формат една и повече книги или поставена на сцена минимум една авторска пиеса. Сред 438-те има утвърдени и млади, но обещаващи творци на словото, колеги журналисти, почти дебютанти и, вероятно, откровени графомани.
Има и доста изявени имена, известни от други сфери на изкуството. Сред последните са актьорът Руси Чанев с „Ще продължавам да продължавам..“ – автобиографично четиво, колегата му Любен Чаталов с „Помощ, тя ме обича“ – поетично-прозаична пиеса за двама, полярникът проф. Христо Пимпирев с „Антарктида – бяла приказка“ – приказка за деца, кинорежисьорите Димитър Коцев (Шошо) с романа си „Две двойки и едно неизвинено“, Мая Вапцарова с „Бухали“ и Олег Ковачев с „Няма как да ги забравя“. Тук е и незаслужено добилия скандална слава напоследък мастит театрал проф. Иван Добчев с романа си „Автопортрет в огледалото на сцената“. И още: музикантът Асен Масларски със стихосбирката си „По улиците на моя живот“, актрисите Нона Йотова с „Безвремие“ – поетична книга, и Людмила Сланева-Локо с биографията на своя съпруг Стенли „Излитания и приземявания“ и др.
Сред кандидатстващите автори на романи впечатление правят имената на изтъкнатите писатели Кристин Димитрова с „Всяко ново завръщане“, Марин Дамянов с „Проклятието Бен“, Александър Секулов с „Жена на вятъра“, Момчил Николов с „Чекмо“ (част 2), Недялко Славов с „Лъки Летящия“, Яница Радева с „Годината, която започна в неделя“, Ясен Атанасов с „Този е светът“, Ирена Иванова (Рене Карабаш) със „Слънцата на Атон“, Крум Филипов с „Човекът кораб“, Николай Терзийски с „Фосфенови звезди“.
В тази графа са биографът на звездите Георги Тошев с романа си „Моите непознати“, публицистите Мария Касимова-Моасе с „Този, който...“, Иван Стамболов със „Златоуст“, Пенчо Ковачев с „Майор Томпсън – (не)нужният герой“ и др.
Сред кандидатстващите със сборници разкази са Алек Попов, Силвия Чолева, Йордан Радичков-внук („Много хубава била, много сладка била или 24 картички от град София“), Катерина Хапсали, сценаристът Ангел Еленков, кинорежисьорката Ефемия Фард („Турбулентни истории по време на ковид“) и т. н.
Свои стихосбирки и поетични книги предлагат за финансиране поетите Георги Константинов, Иля Велчев („Студена страст“), Петър Чухов, Иван Гранитски, Димитър Черняев, известната преводачка Златна Костова („Ангели и котки“) и мн др.
Прелюбопитни са имената, посягащи към субсидия с пиеси и драматургични текстове, като започнем от живия класик Стефан Цанев с „Убийството на Богородица“, нашумялата Яна Борисова с „Тъгата на кралиците“, сатирикът Христо Бойчев с „Иглу“, Лило Петров – внукът на Димитър Димов, Яна Добрева, Здрава Каменова, Оля Стоянова, Димитър Кабаков, Стефан Иванов, Йордан Славейков, актрисите Таня Шахова, Ралица Ковачева, Ива Тодорова и др.