"Ще дойде време, когато науката ще изпревари фантазията" – това са думи на големия френски писател и човек от бъдещето Жул Верн. На 8 февруари преди 193 години в Нант (Франция) е роден един от най-четените романисти, превеждан на 148 езика. Още с първите си произведения е признат за основоположник на научната фантастика.
Човекът, който пътува във всички измерения на въображението, призовава: “Хайде, приятелю, прогони своите тъжни мисли, иначе тези хора, дошли отгоре, ще помислят, че завиждаме на съдбата им“ и още един: “Всичко, което някой може да си представи, друг може да го направи.“
Той е най-голямото от петте деца на Пиер Верн, преуспял адвокат и София Лот. Майка му е от род на корабостроители и морски капитани. На 12-годишна възраст Жул Верн, мечтаейки да последва тяхната съдба, успява да се качи на кораб, който заминава за карибските острови, но баща му го сваля на следващото френско пристанище.
Това е човекът, който със силата на мисълта е пътувал в неподозирани измерения и светове. Авторът, успял да увлече със себе си поколения в тези пътешествия, всъщност почти не е пътувал. След нещастен случай като млад окуцява, но полетът на въображението никога не стихва до самата му смърт.
Сред най-известните му произведения са: “Пътешествия около света за 80 дни“, “Децата на капитан Грант“, “Капитан Немо“, “Тайнственият остров“, “Пет седмици в балон“, “Петнадесетгодишният капитан.“
С неговото име са публикувани над 65 романа и се смята, че е вторият най-издаван автор в света след Агата Кристи, информира БНР. В своите книги Жул Верн предсказва научни постижения – като полетите в космоса, изобретяването на управляеми ракети, пътуването под вода...
Малко известен факт е, че Жул Верн е посветил роман на България и на нейното националноосвободително движение. “Дунавският лодкар“ излиза през 1908 г., три години след смъртта на писателя. Главен герой в него е Стефан Ладков от Русчук, участник в Априлското въстание и Руско-турската освободителна война.