Близо 95 на сто от българите, които са работили в различни сфери и области на културата през 2016 г., са били обезпечени с трудови договори, показват данни от анализ на Евростат за заетостта в областта на културата, получени от проучването на работната сила в ЕС през същата година.
Анализът обхваща широка палитра от творчески професии - от писатели, архитекти, музиканти, журналисти, актьори, танцьори, певци - до библиотекари, музейни работници, графични дизайнери и др.
По този показател страната ни е в еднакви позиции със страни като Естония, Унгария и Румъния при среден показател за ЕС от 78 на сто трудова обезпеченост на творческите професии. Българските творци са били сред най-обезпечените с трудови договори в ЕС, в сравнение с творческите професии в другите страни на общността, показва анализа на Евростат.
Анализът отчита също, че повече от 65 хиляди души у нас са работили в различни сфери на културата, което представлява 2,8 на сто от общата заетост в страната. През 2016 г. на 1000 души население у нас са се падали по 84 творчески професии, според данните на Евростат. За въпросния период у нас е имало над 4 500 културно ориентирани предприятия, които са съставлявали около 4 на сто от общия брой на предприятията, ориентирани в кръга на услугите.
За посочения период у нас е имало регистрирани и са функционирали над 120 телевизионни оператора и над 80 лицензирани радиа и радио мрежи. В националната телевизия и в националното радио са работили близо 3000 души, а само служителите в двете най-големи частни телевизии у нас са били повече от 1000 души.
Издаваните вестници у нас за този период са били над 260, а списанията по различни тематики - над 500. Книгоиздателствата у нас са пуснали на пазара над 7 500 различни заглавия с общ тираж над 3,4 млн. броя.
През 2016 г. у нас са били произведени 106 филма, от които 61 за кината в страната и чужбина, 45 - за телевизията и 3 телевизионни сериала с общо 106 епизода. Театрите у нас са били 75, а различните музикални колективи - 56.
Близо 8,5 млн. души са работили в сферата на културата в ЕС
През 2016 г. близо 8,4 милиона души са работили в различни културни сфери и области в страните на ЕС-28, което е 3,7 на сто от общия брой заети лица в общността.
От тях 1,5 милиона души културни дейци са били на възраст между 18 и 29 години. Делът на висшистите в ЕС, които са работили в различни културни сфери е бил около 60 на сто, което не е изненадващо, тъй като много културни професии изискват години на обучение. За сравнение - делът на висшистите във всички други професии в общата трудова заетост в ЕС, е около 34 на сто, отчита Евростат.
Анализът обръща специално внимание и върху хората с подчертано творчески професии - артисти, режисьори, певци, художници, писатели, журналисти и др., чийто брой в ЕС надхвърля 2 милиона души или около 30 процента от заетостта в областта на културата в ЕС.
Тази категория творци е била ориентирана повече към самостоятелна заетост, отколкото работа на постоянен трудов договор, отчита Евростат.
Статистиката показва, че около 86 процента от културните творци в ЕС са имали постоянен трудов договор, докато 78 на сто от артистите, художниците и писателите в ЕС са били на постоянна работа. Това несъответствие е особено видимо във Франция, където само 56 на сто от артистите и писателите са имали постоянен договор, при 84 процента от всички работещи в страната.
Положението е по-благоприятно за артисти, писатели и журналисти, работещи като служители в България, Естония, Унгария и Румъния - около 95 процента от творците в тези страни са имали обезпечени трудови договори.
Културата придобива все по-голямо значение на равнище ЕС и е една от най-силните страни в Европа като източник на ценности, идентичност и чувство за принадлежност, отчита Евростат.
Съгласно член 167 от Договора от Лисабон - "ЕС допринася за разцвета на културите на държавите-членки, като същевременно зачита тяхното национално и регионално многообразие и едновременно с това обръща внимание на общото наследство", уточнява анализът.