Макар и написана преди 2300 години, „Характери“ (ИК „Изток-Запад“) е актуална и до днес. В нея известният гръцки философ Теофраст описва тридесет типа отрицателни човешки характери. Книгата на Теофраст е неподвластна на времето, включително и заради реалните човешки образи, представени в нея.
Гръцкият интелектуалец е роден през IVв.пр.Хр. в Ерезос на о-в Лезбос. Рожденото му име е Тиртам, но той остава в историята с прякора Теофраст (божествено говорещ). Това име му е дадено от Аристотел заради умението му да се изразява леко и изкусно.
Теофраст произхожда от заможно семейство, което искало да му осигури добро образование. След като учи в родния си град, той отива в Атина, където е слушател в т.нар. Академия на преподаванията, основана от Платон. В Академията авторът на „Характери“ среща Аристотел. Теофраст става съратник на великия мислител и участва в основаването на Аристотеловата философска школа‒ т.нар. Ликейон. Самият Аристотел го определя за свой наследник и Теофраст е начело на Ликейона в продължение на 35 години.
Теофраст се отличавал с приветлив нрав и у него наистина съвпадали възгледи, характер и житейска практика. Съчиненията му следват системата на Аристотел и обхващат всички страни на знанието. Предполага се, че ученият е автор на над двеста съчинения. До нас обаче са достигнали само две цели съчинения ‒ едното е по ботаника, а другото е „Характери“.
В „Характери“ Теофраст пленява читателите със своя иронично реалистичен тон. Авторът ни представя хора от един напълно човешки свят, лишен от метафизика. Тази малка книга е изпълнена с подробности от живота на атиняните през IV в.пр.Хр. и е безценен извор за бита в полиса през този период. Характерни за съчинението на Теофраст са житейските подробности, частното, човешката индивидуалност, характерът като тип и неповторимост. Отрицателните човешки типове са представени с хумор и без морализаторстване. Морализмът на Теофраст е прикрит и скептично тънък. Както пише проф. Богданов в послеслова към съчинението, „Характери”-те на Теофраст са от ония значителни творби в световната литература, които имат и буквален смисъл.
Настоящата книга е четвърто, преработено издание. Преводът от старогръцки, бележките и послесловът са дело на проф. Богдан Богданов, един от най-добрите познавачи на старогръцката култура и литература. Видният учен напусна този свят през август тази година. Неговите преводи и научни трудове оставят ярка следа в културната история на България.
Съчинението на Теофраст излиза в елитната библиотека „Извори“ на издателство „Изток-Запад“, част от която са „Пир“ на Платон, „Поетика“ на Аристотел, „Към себе си“ от Марк Аврелий, „Атинската държавна уредба. Лакедемонската държавна уредба“ от Ксенофонт. Библиотечното оформление на кориците от поредицата е дело на Деница Трифонова.
Откъс:
Престореният
Престореността , казано най-общо, изглежда е склонност да се прикрива и омаловажава смисълът на собствените думи и дела . А ето какъв е престореният човек. Способен е да отиде да разговаря с неприятеля си, за да прикрие, че го ненавижда. Нападнал е някого в негово отсъствие, ще го похвали, когато е с него. И ще изкаже съчувствие на човек, загубил дело в съда. Прощава на тези, които злословят по негов адрес, и се смее на приказките срещу себе си. И разговаря кротко с онеправданите, които споделят възмущението си. Речеш ли да го видиш спешно, ще те накара да се обадиш друг път. И няма да признае, че върши това, което върши, ами ще каже, че още го обмисля. И се преструва, че току-що бил дошъл, че закъснял, че бил неразположен. А на тези, които му искат заем или събират пари за нещо, казва, че няма пари.
И ако продава , ще каже, че не продава, и обратно – ако не продава, че продава. Чуе нещо, преструва се, че не бил чул; види нещо, казва, че не бил видял. Споразумее се, после твърди, че не си спомня. „Ще помисля“, „не зная“, „чудна работа“, „и аз съм стигнал до същия извод“ – това казва. И все такива са му думите: „Не вярвам“, „не разбирам“, „озадачен съм“, „от твоите думи излиза, че си е променил мнението, а на мене друго разправяше – просто невероятно!“. „Сподели го с друг – аз се обърках и не знам на тебе ли да не вярвам, или него да подозирам.“ „Внимавай да не проявиш доверие прекалено бързо.“
Та такива думи, козни и увъртания можеш да чуеш от престорения. И трябва да се пазиш повече от непростия му коварен характер, отколкото от този на една пепелянка.
IІ.
Ласкателят
Ласкателството бихме определили като липса на достойнство в общуването с хората, от което ласкателят извлича полза. Ето какъв е ласкателят. Върви с тебе и ти говори: „Забелязваш ли, че хората все в тебе гледат? В града това не се случва на никой друг освен на теб.“ „Вчера те хвалеха в стоата . Бяхме седнали над тридесет души и се заговорихме, кой е най-достойният. Всички, начело с мене, се спряхме на теб.“ И наред с тия думи ти маха конче от дрехата или пък някоя сламка, която вятърът ти е закачил на брадата. И се усмихва и ти казва: „Виждаш ли? Два дена не съм те срещал и брадата ти се е прошарила . Въпреки че никой друг на твоята възраст няма толкова черна брада!“
Речеш ли да кажеш нещо, дава знак на другите да млъкнат. И кажеш ли, те хвали и отбелязва, ако успее: „Правилно!“ Дори плоска шега да кажеш, се разсмива, че и с дрехата си затиска устата, уж че не може да си сдържи смеха. А на хората, които ти идат насреща, вика да спрат и да ти сторят път. Ще купи ябълки и круши на децата ти, но ще им ги даде в твое присъствие, ще ги целуне и ще рече: „На добър баща дечица!“ Придружи те да си купиш обувки, ще каже, че кракът ти бил фин и тия обувки не подхождали. Ако тръгнеш за някой приятел, търчи напред и съобщава: „При теб иде“ , и се връща да ти каже: „Казах му.“ Естествено, способен е моментално да иде за теб и на женския пазар .
Ако ти е гост, пръв хвали виното и ахва: „Колко изискана кухня!“ Вдига нещо от трапезата и казва: „Виж какво хубаво парче.“ Пита те не ти ли е студено и не искаш ли да те наметне и както ти говори, се навежда и ти шепне нещо на ухото. Като говори с други, тебе те гледа. И в театъра грабва възглавничката от роба и сам ти я подлага. И къщата ти хвали, че била добре построена, и нивата ти, че била добре гледана, и портрета ти, че приликата била пълна.
IІІ.
Празнодумецът
Празнодумството се изразява в безкрайно говорене на необмислени и празни неща. Празнодумецът прави следното. Настани се близо до някой, когото не познава, и най-напред произнася похвала на собствената си жена. След това разказва какъв сън сънувал нощес. После изброява с най-големи подробности какво имало на трапезата снощи на вечеря. А подир това се разбърборва още повече и заявява, че днес хората били много по-лоши, отколкото едно време, и че на пазара пшеницата не вървяла на добра цена, и че в града имало много чужденци, и че след Големите Дионисии морето се успокоявало и можело да се плува, и че ако Зевс прател повечко дъжд, щяло да бъде добре за посевите, и че тази година щял да си изоре нивата и да я засее наново, и че животът станал труден, и че Дамип запалил най-голямата факла на Елевзинските мистерии , и че колоните в Одеона били еди-колко си. Съобщава ти: „Вчера повръщах“ и те пита: „Днес кой ден сме?“ И ти казва, че Елевзинските мистерии се празнуват в месец боедромион, а в месец пианопсион Апатуриите , а в месец посидеон Селските Дионисии . И ако го търпиш, няма да те остави на мира.
IV.
Селякът
Селящината може да се определи като неприлично невежество, а селякът е такъв човек. Пие зелева чорба , преди да отиде в народното събрание, и твърди, че парфюмът не мирише по-приятно от мащерката. И носи по-големи обувки. Говори гръмогласно. И на приятелите и близките си доверие няма, а за най-важното осведомява прислугата. И всичко, което става в народното събрание, разправя на надничарите, дето му работят земята. И като сяда, си замята дрехата над коленете така, че му се виждат голотиите. А на улицата нищо не може да го учуди и да го зарадва, но види ли говедо, магаре или козел, спира се да ги гледа. Сам ходи в килера да си взема ядене и пие по-неразредено с вода вино .
Задиря тайно слугинята, която се грижи за хляба, а после ѝ помага да смелят двамата дневната дажба жито за цялата къща. И додето обядва, хвърля кърма на добитъка. Когато се хлопне на портата, сам отваря , повиква кучето, хваща го за муцуната и казва: „Ето кой пази къщата и имота.“ Отказва да вземе сребърна монета, понеже била изтъркана и по-лека, и кара човека да я замени с друга. А даде ли назаем плуг, кошница, коса или торба, през нощта се събужда, сеща се за тях и тръгва да си ги иска. Като слиза в града, спира първия срещнат и го пита как вървят на пазара кожите и солената риба и дали днес не е първият ден от месеца. И веднага споделя, че, слизайки надолу, ще се подстриже, ще попее в банята и ще си забие на подметките кабари и че, минавайки покрай Архий , ще си купи солена риба.