На 23 януари, събота, от 11.00 часа във фоайето на Операта - във второто издание за 2016 година на „Звездите на Старозагорската опера”, зрителите ще се срещнат отблизо с Хора на Държавна опера - Стара Загора.
„Началото и бъдещето” ще бъдат представени от хормайстора Младен Станев, който вече 15 години успешно ръководи ансамбъла. За всички почитатели на хоровото изкуство ще прозвучат любими хорове от опери: Наздравицата от операта „Ернани” в изпълнение на мъжки хор, Хор на вещиците от операта „Макбет”, хора на евреите от операта „Набуко” на Верди, финал от операта „Сватбата на Фигаро” от Моцарт.
На срещата ще присъстват бивши хористи и артисти, чиято житейска и професионална съдба е свързана с хора на Старозагорската опера.
Специален гост на съботното матине ще бъде Санди Ганчев – дългогодишен хорист и връстник на Старозагорската опера, който през декември миналата година навърши 90 години.
През месец май, миналата година, по идея на директора на Старозагорската опера Огнян Драганов, в афиша на Старозагорската опера се добави нова рубрика – уникална за България, която се превърна в очаквано събитие за меломаните и приятелите на първата извънстолична опера. В поредица от съботни музикални матинета, посветени на 90-та годишнина на Старозагорската опера, бяха представени емблематични артисти за Старозагорската опера, които са свързани с града Стара Загора, с историята на театъра и са допринесли със своето изкуство за неговото развитие и международен престиж, за високото признание на българското оперно изкуство по целия свят. На 16 май 2015 се състоя първото Съботно матине „Звездите на Старозагорската опера“, в което първи гост бе световната оперна прима Стефка Минева. Оттогава до края на годината в съботните матинета бяха представени диригентите /посмъртно и двамата/ Божидар Бонев /20 юни/ и Димитър Димитров /24 октомври/. Гостуваха солистите Евдокия Здравкова-Хорозова /27 юни/, Никола Кутин /31 октомври/, Снежана Дескова /19 септември/, Мария Клинчева, Радичка Богданова. На 16 януари 2016 неочакван и незабравим подарък за старозагорци бе вълнуващата среща-разговор с голямата оперна звезда Веселина Кацарова – родена и израснала в Стара Загора.
Тази събота – 23 януари, „звездата” на Старозагорската опера е Хорът на Държавна опера-Стара Загора. Чудесен повод да се говори за началото, за успехите на ансамбъла през годините, за приноса на първите хорови диригенти, за приемствеността и перспективите...
От книгата на Никола Драганов – „История на оперното дело в Стара Загора“
Още през 1856 г. се слага началото на организиран музикален живот с основаването на първия църковен хор при храм „Свети Димитър“ от учителя в мъжкото класно училище Атанас Иванов, наричан от населението Даскал Атанас, който е и първи диригент на хора. В този хор е пял и великият Апостол на българската свобода Васил Левски, тогава ученик в училището, а също и старозагорските революционери Колю Ганчев, по-късно председател на революционния комитет, Стефан Сливков, Петър Иванов /Даскал Петър/ и др. Този хор, който е разучавал и някои светски песни, станал първият пионер за насаждане на художествена музика сред старозагорското гражданство.
По-късно, към 1869-1870 г. в кв.“Акарджа“ в града бил сформиран първият оркестър по инициатива на Даскал Петър Иванов, участник в легията на Раковски, флейтист и революционера Кольо Ганчев, цигулар.
През 1885 г. учителят по музика Георги Байданов сформира голям мъжки хор при църквата „Свети Николай“ в града /хорът съществува до 1890 г./ От 1892 до 1897 г. Даскал Петко Икономов организира голям ученически църковен хор, който пее в църквата „Свети Димитър“.
Началото на организирания музикален живот и на хоровото дело в Стара Загора води и към създаването на Музикално дружество „Кавал“ на 2 ноември 1897 г. След учредителното събрание, дружеството прави смесен хор от около 60 души, с отделни дамски и мъжки състави и оркестър от около 40 души. Хоровите формации имат редовни репетиции под диригентството на Георги Байданов и оркестъра-под диригентството на Димитър Хаджигеоргиев.
На 12 април 1898 г. в театралния салон на мъжкото класно училище „Иван Вазов“ се изнася първият концерт на дружеството, очакван с интерес от гражданите. Най-голямо впечатление прави Селски хор от първо действие на операта „Продадена невеста“ от Б.Сметана /под диригентството на Димитър Хаджигеоргиев/ - това е първият досег „с една нова и по-сложна форма в музиката - оперното изкуство“.
През 1905 г. за учител по музика в Девическата гимназия в Стара Загора е назначен Златан Станчев, завършил музика в Одеса и дирижирал вече хорове във Варна, Свищов, София и Русе. Той започва веднага репетиции с хоровете на Дружество „Кавал“. Дейността на дружеството е прекратена през 1912 г. заради трите последователни войни, в които е въвлечена България.
НО! Златан Станчев продължава да работи с хора на Мъжката гимназия в Стара Загора, със струнен и духов оркестър в гимназията, както и отделно – с братята Димитър и Борис Христови, които стават след време едни от най-добрите солисти на Софийската опера.
След завръщането си от фронта /1918/, Златан Станчев създава голям смесен граждански хор към музикалния отдел на дружеството „Театър“ в града. Към края на 1919 г. представя оперетата „Двамата тюреновци“ от Бордес. В същата година в града се създава и Детска музикална китка „Родни звуци“- хорът към нея, започнал със 150 деца, достига до 300 деца, а диригент е Тодор Пъндев.
През 1922 г. се слага началото на симфоничен оркестър, съставен от граждани и музиканти от военния духов оркестър в града.
Златан Станчев и Петко Икономов възобновяват дейността на Музикално дружество „Кавал“ през 1923 г. Именно Златан Станчев е инициатор и за създаването на Опера в Стара Загора, в която работи до края на живота си. Сътрудничи ѝ до края на 1946 г., когато Операта става държавна. На 18 декември 1946 година колективът на Операта му устройва бенефис с представлението на операта „Травиата“.
На 1 юли 1925 година е първото оперно представление в града – „Гергана“ от Маестро Георги Атанасов. Хормайстор е Златан Станчев, в хора са 18 жени и 22 мъже.
Кои след Златан Станчев са другите хормайстори на Държавна опера-Стара Загора в 90 годишната ѝ история – според появяването на имената им в афишите на премиерите на операта:
- „Тоска“от Дж.Пучини /1937 г./ - реж. Стефан Македонски, хормайстор Борис Фетфаджиев
- „Русалка“ от Ал.С.Даргомижски /1946 г./ - реж., хормайстор Георги Нешев
- „Бохеми“ от Дж.Пучини /1950 г./ - реж. Христо Попов, хормайстор Илия Илиев
- „Тоска“ от Дж.Пучини /1954 г./ - реж. Георги Петров, хормайстор Иван Димов
- „Мамзел Нитуш“ /оперета от Флориан Ерве, 1965 г./ - реж. Георги Петров, хормайстор Богдана Попова
- „Орфей в ада“ /оперета от Жак Офенбах, 1978 г./ - реж. Румен Нейков, хормайстор Емил Минев
- „Таис“ от Жул Масне /1984 г./ - реж. Георги Петров, хормайстор Богдана Попова и Пламен Генов
- „Така правят всички жени“ от В.А.Моцарт /1996 г./ - реж. Румен Нейков, хормайстор Васил Шейтанов
- „Травиата“ от Дж.Верди /2000 г./ - реж. Нина Найденов, хормайстор Емил Минев и Младен Станев
- „Любовен еликсир“ от Г.Доницети /2002 г./ - реж.Нина Найденова, хормайстор Младен Станев
Богдана Попова – дългогодишен хормайстор на Старозагорската опера е Почетен гражданин на Стара Загора от 2003 г. Създава в Стара Загора - Работнически хор при ТК“Слънце“, Мъжки хор при Градски народен съвет /1966 г./, Мъжка камерна формация при концертна дирекция /1971 г./, два ритуални хора при Обреден дом към Общински народен съвет /1980 г./, Хор за източноправославно пеене „Митрополит Методий Кусев“ /1991 г./. Ръководи хор на оперетата в Пазарджик, смесен хор „Родина“ при Читалище „Родина“ в Стара Загора, женски хор при ДНА, Стара Загора, хоровете на Пловдивската и на Бургаската опера.
От 2014 г. вокалната студия към Операта се казва „Лирика Кара“ с вокален педагог Маргарита Карагьозова /мецосопран/. От 1 септември 2014 г. тя е вокален консултант, а от 2015 година щатен вокален педагог в Държавна Опера-Стара Загора. Вокалната студия към Операта е форма за допълнителна квалификация.
Преди 12 години такава студия започва работа тук под ръководството на професор Реса Колева. В студията се усъвършенстват вокалната постановка и интерпретация, сценичното поведение и танцови умения на артистите-хористи от Операта.