В Сатиричния театър, където още активно и успешно играят Стоянка Мутафова и Никола Анастасов, Йорданка Стефанова спокойно може да играе и ролята на млада актриса. Така че нейният юбилей, който е поводът за тези думи, е някак изненадващ, преждевременен, неуместен.
Вече толкова години Йорданка Стефанова впечатлява с талантливата си отдаденост, впечатляваща всепосветеност на театъра, с неукротимото си желание да изпробва различни пътища и пътечки в театъра. Тя спокойно и заслужено може да играе „звездата” на трупата на Сатирата, но очевидно това изобщо не я блазни. До неудобство скромна, леко загледана някъде зад рамото ти, тя търси неизпробваното, а не скандала, търси новите предизвикателства, а не гарантираните успехи. Може да я видите и при най-младите, едва прохождащи в професията режисьори, в най-неочаквани и екстремни театрални опити. Тя, която позна успеха още от началото на кариерата си, знае разликата между театралната суета и другото, важното, трудното, вечно непостигнатото, изплъзващото се, но единственото, което има смисъл да преследваш. И вече толкова години тя го прави.
Дана, както предпочита да се обръщат към нея, е актриса на разтревожеността. Дори дишането й e някак тревожно, задъхано. Всеки миг, който живее на сцената, ни внушава, че сме свидетели на един застрашен свят, на кризата в някакво крехко, мимолетно, но страшно важно чувство, на невъзможното вече безгрижие. Нейните персонажи сякаш са имали ощетено детство, малко щастливи мигове. Но те са и силни, защото издържат стоически, без да изменят на човеколюбивата си същност. Те не умеят и не искат да бъдат други…
Не е лесно в театъра да се живее и работи така. Но именно така Йорданка Стефанова остава себе си в театъра.
Нека е щастлива, здрава и още много години да ни дарява от сцената с трудните си истини.
На сцената на Сатиричния театър можете да я гледате в: "Столетие мое" и "Златният телец" заедно със Стоянка Мутафова, в моноспектакъла на Валентин Ганев "Бясна, кривогледа и лакома" и в мюзикъла за малки и големи "Шумът на върбите".