Изложба: „Рисунки на Микеланджело от Каза Буонароти във Флоренция“

За първи път в България пристигат творби на големия италиански ренесансов майстор Микеланджело Буонароти, по случай отбелязването на 450 години от смъртта му.

Изложбата „Рисунки на Микеланджело от Каза Буонароти във Флоренция“ ще бъде открита на 18 септември от 18:30 часа в Националната художествена галерия.

Експозицията е с куратор д-р Пина Раджониери, директор на „Каза Буонароти“, а изложените произведения са четири оригинални рисунки, част от колекцията на къщата-музей.

Изложбата ще бъде отворена до 15 декември 2014 г., придружена e от елегантен каталог и от няколко филма, посветени на Микеланджело, на творбите му и на „Каза Буонароти“.

„Каза Буонароти“ - домът на семейство Буонароти, днес е институцията, която съхранява историческата памет за живота и изкуството на майстора, като едновременно е музей, архив, библиотека и място за изследвания. В архива му се съхранява най-богатата документация за художника, разнообразно наследство, което включва писма, стихове, кореспонденция и други оригинални документи, докато музеят съхранява няколко признати шедьовъра на Микеланджело, сред които мраморни скулптури, скици и рисунки“ – пише директорът на Италианския културен институт Анна Амендоладжине в предговора към каталога.

Събитието е плод на ползотворното сътрудничество между Италианския културен институт в София и Националния музей на българското изобразително изкуство и се радва на патронажа на Посолството на Италия.

На 19 септември ще се състои конференция, на която д-р Пина Раджониери ще говори по темата „Лицето на Микеланджело“, кратка история на портретите на Микеланджело, илюстрирана от прекрасни диапозитиви, заедно с д-р Кирил Василев, главен уредник в Националния музей на българското изобразително изкуство, който ще говори по темата „Страшният съд на Микеланджело и естетиката на възвишеното“, както и Любен Домозетски, който ще се включи с доклад за „Изкуството на Микеланджело през погледа на Вазари“.

Модератор на конференцията ще бъде проф. Юлия Вълева.