Датчанинът Тор Норетрандерс поглежда теорията на Чарлс Дарвин за произхода на човека от друг ъгъл, за да стигне до заключението, че характеристики като щедрост, сътрудничество и интелигентност са тясно свързани с инстинктивното сексуално привличане, което изпитваме към другия.
В изследването си „Щедрият“ (ИК „Изток-Запад“) ученият показва, че именно това, което изпитваме към даден обект на желание изважда наяве най-доброто у всеки от нас – мъдрост, красота, алтруизъм и пр., и е основна движеща сила в развитието на обществото и културата от векове насам.
Датският изследовател Тор Норетрандерс разглежда теорията на Чарлс Дарвин за произхода на човека чрез биологична еволюция, напомняйки, че тя има две страни – освен добре познатия ни естествен отбор, при който става дума за оцеляване и ефективност, съществува и полов отбор, който се базира на прелъстяване на другия с цел осигуряване на поколение. Именно на половия отбор – описан от Йенс П. Якобсен в превода му на основните трудове на Дарвин като „избор на партньор“, е акцентирал Норетрандерс в книгата си „Щедрият“.
Авторът твърди, че половият отбор е основната движеща сила не само в историята, но и в развитието на културата и обществото. Умствените ни заложби, творческите ни възможности и способността да работим съвместно са се развивали чрез брачни ритуали и ухажване, смята още датчанинът.
„Днес обаче – продължава Норетрандерс – се наблюдава драматична промяна в представите ни за човека – от идеята за студена, рационална борба за оцеляване в природата и на пазара към представата, основаваща се на щедрост, взаимна полза и на това да се подкрепяме. Началото на тази промяна се поставя от решителните пробиви в няколко научни области – поведенческата икономика, теорията на игрите, еволюционната теория, антропологията, социологията на знанието, технологичната теория, теорията на благосъстоянието. Заедно те очертават една удивително проста картина, показваща не само произхода на старанието, помощта и общността, но също и на креативността, любопитството и желанието за опознаване на света.“
В „Щедрият“ (с подзаглавие „Защото щедростта е секси…“) са разгледани двете личности, които според учения „битуват у човека“: Homo economicus, създаден от инстинктите за оцеляване на естествения отбор, и Homo generosus, който според автора е следствие от инстинктите за ухажване на половия отбор.
Позовавайки се на проучвания от последните няколко десетилетия в областта на биологията, които показват простата взаимовръзка, че за да спечелят обекта на желанията си, хората демонстрират най-доброто от себе си, Норетрандерс стига до заключението, че се стремим към доброта, съвършенство и филантропия не за друго, а заради секса. Макар и да правим всичко, подтикнати от едничката цел за сексуални наслади, допълва още датският учен, пътят ни към тях е осеян не с извратени мисли (както медиите постоянно налагат на обществеността), а с отдаване на творчески мисли и действия, великодушие, щедрост…