Майкъл Шърмър, един от най-активните и харизматични популяризатори на науката и деен скептик, разбулва чрез превъзходната си книга „Вярващият мозък” (ИК „Изток-Запад“) мистичния ореол на суеверията, разкривайки механизмите, които еволюцията е създала, за да ни накара да следваме привидно основателни и реални, но на практика безсмислени и илюзорни поличби, знаци и поверия.
Вярвате ли в свръхестественото? В магии, митове и чудовища? В окултни ритуали и заплетени конспирации, в уфология, екстрасензорна сетивност и контактьорство? В зелени човечета, фалшиви спомени, хиропрактика и астрология? В акупунктура, карти таро, хипнотична регресия, извънтелесни възприятия и преживявания, близки до смъртта? Вярвате ли в религиозни същества и в твърденията на някои хора, че могат да разговарят с мъртвите? Може би трябва да преосмислите светогледа си...
Сензационната и изцяло научно базирана книга „Вярващият мозък” на известния и популяризатор на науката Майкъл Шърмър е същинска наслада за рационално мислещите читатели, която критикува остро вярата, базирана не на факти, а на невежество.
Шърмър ни представя цялостна и провокативна теория за това как се раждат, формират, подсилват, оспорват, променят и изчезват вярванията. „Вярващият мозък” синтезира тридесет години изследвания, чрез които се преобръща традиционното мислене за това как хората формират представите си за света. Казано по-просто: вярванията пристигат първи, обясненията ги следват. Мозъкът, твърди Шърмър, е двигател за вяра. От сензорните данни, вливащи се през сетивата, мозъкът естествено започва да търси и намира модели, а след това изпълва тези модели със смисъл. След като мозъците ни свързват точките от картинката на нашия свят във въпросните смислени модели, обясняващи защо нещата се случват, това довежда до формирането на убеждения, базирани на вяра; след като вярата пък се е формирала, мозъкът започва да търси и локализира потвърждаващи доказателства в подкрепата й, което ускорява процеса на нейното засилване. Така се завърта кръгът на положителната обратна връзка при потвърждаването на тази вяра.
Шърмър очертава множеството познавателни инструменти, използвани от мозъка, за да подсили вярванията до истини, вплитайки в изложението си безброй реални примери за това как работи този процес: примери от политиката, икономиката и религията до конспиративните теории и паранормалното. Накрая той показва защо науката е най-добрият инструмент, създаван някога, за да се определи дали дадено вярване съответства на действителността.
Шърмър е автор на много книги за развитието на човешките вярвания и поведение (българският читател вече познава провокативното му изследване на еволюцията на икономиката, наречено „Пазарното мислене”). Той е основател и издател на сп. „Скептик”, списва и месечна рубрика в сп. „Сайънтифик Америкън” и е асоцииран професор в университета „Клермонт”, а „Вярващият мозък” не само е една от най-новите му книги, но е и сред най-амбициозните му и високо оценени трудове до момента.