Тъмнокожата русалка е добре обоснована в науката на морската биология, твърди Карън Озбърн, експерт в областта и куратор в природонаучния музей „Смитсониън“. Най-новата продукция от каталога на „Дисни“ – римейк на класическата анимация „Малката русалка“, развълнува милиони хора по света, като разгневи немалко от тях. Повод за разделението стана кастингът, тъй като главната роля е поверена на тъмнокожата актриса Хали Бейли, пише "Площад Славейков".
Първият трейлър на предстоящия игрален филм, качен на 10 септември, вече е гледан близо 18 млн. пъти, но отчита 2,2 млн. нехаресвания в платформата Ютюб. В актьорския състав са още Мелиса Маккарти като злата вещица Урсула и Хавиер Бардем като Тритон, баща на русалката. Нищо от това обаче не привлече вниманието на зрителите така, както изборът на актриса в главната роля. Първият трейлър на „Малката русалка“ даде ход на десетки теории защо русалката не би трябвало да има тъмен цвят на кожата, като повечето от тях прибягват до аргумента, че авторът на историята Ханс Кристиан Андерсен е датчанин и следователно Ариел трябва да има датски корени или поне гръцки от страна на баща си Тритон.
Негативните реакции са обобщени от хаштага #NotMyAriel (Това не е моята Ариел). От научна гледна точка обаче тъмнокожата русалка е добре обоснована, казва Карън Озбърн в интервю за „Бъзфийд“, и изтъква, че рибите и морските създания „отразяват околния свят“:
„Движейки се по вертикала на водните басейни, в самото начало, близо до повърхността, повечето създания са сини, защото трябва да се слеят с небето над тях и да избегнат риска да бъдат изядени от хищници, дебнещи под тях. Има и т. нар. „огледални животни“, почти прозрачни, които отразяват онова, което се намира край тях, добър камуфлаж за по-плитките води.
Слизайки към дъното, животните стават по-пигментирани, появява се наситено червеното – в дълбините няма как да има червена светлина, така че да бъдеш червен, реално означава да бъдеш черен. По-надолу се забелязват множество кафяви и черни риби, някои ултра черни“.
На въпрос какъв би бил идеалният камуфлаж на една русалка, Озбърн разсъждава, че съдейки по описанието, тези измислени създания биха били прозрачни, за да се впишат добре в хабитата на дълбините, но също така и на по-плиткото, където вероятно биха ловували. „Ако са прозрачни, биха се вписали най-добре в обстановката, но това щеше да е доста трудно за снимане – къде ще намерят прозрачна актриса? Следователно най-много логика би имало да са тъмночервени или черни“, допълва биоложката и уточнява, че дълбините вероятно биха били предпочитано място за русалките, тъй като там ще са далеч от човешкото влияние.
Премиерата на „Малката русалка“ на голям екран е на 26 май 2023 г.
Всички са глупаци в спора за цвета на русалката
Други обаче смятат, че спорът за външния вид на русалката е абсолютно безсмислен – не само защото изкарва наяве расистки разсъждения, а защото този филм е толкова неоригинален, че не заслужава подобно внимание и всички, замесени в спора, са глупаци от губеща страна, пише Стюарт Херитидж в коментар в „Гардиън“.
„Най-лошото на културните войни е, че изискват формулирането на мнение за неща, които абсолютно не го заслужават. Пример: предстоящия игрален римейк на „Малката русалка“. Този филм съвсем не е от онези, които заслужават да заемат голямо място в съзнанието ни – историята е стара, разказана с помощта на технология, която ще остарее много по-бързо от традиционната анимация, и във всеки друг сценарий би останал четири седмици на големия екран, преди изцяло да забравим за него.“
Вече е невъзможно човек да остане неутрален в спора, смята Херитидж: или си на страната на онези, които не виждат как една русалка би могла да бъде цвят, различен от белия, или си от хората, които ще го гледат, просто за да не спечелят расистите. Целият този шум означава, че филмът със сигурност няма да бъде съден по артистичните си качества.
„А и това е „Малката русалка“, да му се не види! Ако миналите игрални адаптации на „Дисни“ са някакъв индикатор, тогава този филм едва ли ще се категоризира като такъв – обяснява още Херитидж. – Ще бъде механично безчувствено упражнение за припомнянето на съществуваща интелектуална собственост и няма да се доближи и грам до оригинала. Кога беше последният път, когато бяхте развълнувани от римейка на „Аладин“ на Гай Ричи? Или от „Дъмбо“ на Тим Бъртън? Нова игрална адаптация на „Пинокио“ излезе в „Дисни+“ наскоро и все още не съм срещнал дори един човек, способен да намери и един атом енергия, за да го гледа. Има десетки валидни причини човек да не иска да гледа „Малката русалка“, фиксирането върху кастинга изглежда като ужасна загуба на енергия.“