За много хора автомобилите са нещо много повече, отколкото просто средство за придвижване. Има хора, които считат автомобила за живо същество. Тези, които са чели вече романа “Кристина” на Стивън Кинг ще знаят добре за какво става дума.
Работата е в това, че хората емоционално се привързват към любимите вещи. Такива вещи могат да донесат на своя притежател, както щастие и успех в живота, така и неприятности и даже болести. По мнение на американският психолог Дан Крейнворт между колата и нейният притежател се установява психологическа връзка. Психологическата енергия на водача или притежателя на колата се предава на автомобила и го надарява с мощна разрушителна сила. Крейнворт нарича този феномен “автоклеймо” - любовната “връзка” между човека и машината. Повечето автособственици могат с часове да обсъждат характера на своя автомобил и да разказват за него най-невероятните истории. Има примери, които красноречиво свидетелстват за това, че ако човек не обича автомобила си, понякога той му се отплаща с взаимна “нелюбов”. Като пример по засегната тема на много места се споменава примера с Айседора Дънкан, която не обичала автомобилите, може би по причина, че децата й загиват при злощастен инцидент по-рано, когато колата се преобръща в река Сена и те се удавят.
На 14.09.1927 г. Айседора приема поканата на младия италиански механик с прякор "Бугати" да я разходи с кабриолета си по крайбрежието и така поема към своята гибел. Слага дълъг червен шал, сяда в колата и се провиква на приятелите си: "Прощавайте, приятели, аз поемам по пътя към славата!" Автомобилът потегля. След петдесетина метра дългият шал се омотава в едно от колелата му и около врата на великата балерина като прекъсва сънната й артерия. След секунди Айседора Дънкан умира. Удушена. С шал тя изпълнявала най-хубавия си танц, заради танца с шала Есенин се влюбил в нея. Поради прищявката на съдбата той и коства живота. После почитатели нарязали шала на хиляди парченца за да имат спомен от своята любимка.
