„Тази дефиниция, която дадоха има няколко недостатъка. Слагането на срок е проблемът - хем е трайна, хем е над определен брой дни. Има разлика между домашно насилие, когато хората са в едно домакинство, но не е изключено насилие от страна на родители спрямо деца и на деца спрямо възрастни“, каза доц. Наталия Киселова, преподавател по Конституционно право пред бТВ.
По думите ѝ в основата на голяма част от тези деяния стои агресия, провокирана от ревност или проблеми с пари.
„Проблемът е зависимостта – тя може да бъде финансова, жилището и всъщност как може да се прекъсне тази зависимост. Над това трябва да помислят законодателите, а не да увеличават размера на наказанието, когато вече белята е станала. В рамките на ЕС добра практика е в Испания. По отношение на гражданско-правните аспекти – жилище, издръжка, раздяла, може да се види как са го направили от гледна точка на скъсване на зависимостта. Общините, държавата, църквата могат да си подадат ръка”, коментира доц. Киселова.
Според нея е възможно адвокати да пробват да създадат противоречива практика, която да предизвиква възможност за искане на защита между лица от един и същи пол.
Наталия Киселова коментира и желанието за поправки в механизма за разследване на главния прокурор.
„Да приемем, че ще добавят, тогава прокурорската колегия, тъй като са много изобретателни, ще кажат „Ние не сме изправени пред заместник-главен прокурор, изправени сме пред и. ф., а тук той не е посочен. Нямаше стиковка между правилата, по които се прави разследването и основанията, които са предпоставка, за да започне да се търси отговорност. Материалният закон за съдебната власт не е в съответствие с процедурата по НПК“, обясни тя.