Ръководството на Прокуратурата на Република България (ПРБ) изпрати писма до председателя на Европейската комисия, председателя на Европейския парламент, Групата на държавите, борещи се срещу корупцията (ГРЕКО), Европейска комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия), в които ги информира за оказвания безпрецедентен политически натиск от страна на парламентарно представени партии в 45-то Народно събрание на Република България, изразяващ се в предложени законодателни изменения, целящи закриването на органите на специализираното правосъдие и в частност – Специализирана прокуратура и Апелативна специализирана прокуратура.
„Приемането им ще доведе до блокиране на борбата срещу престъпността и на работата на независимата съдебна власт, ще засегне правата на множество лица, ще заличи постигнатия от държавата напредък по Механизма за сътрудничество и проверка на ЕК, както и приноса ѝ към Върховенството на правото в Европейския съюз“, се казва в писмото.
ПРБ подробно информира европейските институции за становището си по четирите проекта на закони за изменение на Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, което дори не беше разгледано от Комисията по правни въпроси към Народното събрание на заседание на 28.04.2021 г.
До настоящия момент българският законодателен орган не е предприел действия за обсъждане и на изпратеното още през месец октомври 2020 г. експертно предложение на Прокуратурата на РБ за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс в съответствие със стандартите на Конвенцията за защита правата на човека, практиката на Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейския съюз.
С друго писмо, изпратено до председателя на 45-то Народно събрание Ива Митева и до председателя на Комисията по правни въпроси Радостин Василев, ръководство на ПРБ ги информира за предоставеното по-рано становището срещу внесените в 45-то Народно събрание четири законопроекта, отнасящи се до органите на специализираното правосъдие.
„Предвидените изменения в ЗСВ и НПК не са нито правно аргументирани, нито са в интерес на българските граждани. Същите не държат сметка за неминуемо произтичащите от закриването на специализираните съд и прокуратура отрицателни последици“, се казва в писмото.
От ПРБ посочват, че разглеждането на предложенията за законодателни промени се осъществява и в пълно противоречие с нормативните изисквания към законодателния процес. Нарушен е чл. 18а от ЗНА и не са зачетени принципите на изработването на проекти на нормативни актове по чл. 26 от ЗНА, а именно принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. Работи се в условията на необяснима „внезапност“, без дължимите обществени консултации с гражданите и юридическите лица, без каквото и да било обсъждане с професионалната гилдия и научната общност“.
Изразеното в писмата до европейските институции и българския парламент становище представлява позиция и на цялата професионална общност - такива становища са приети и от прокурорите от всички апелативни райони, от Асоциацията на прокурорите в България, от Камарата на следователите в България и от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, подчертават от ръководството на прокуратурата.