Върховният касационен съд (ВКС) осъди на година и шест месеца условно учителката Поля Даскалова, обрала банка в Плевен, съобщиха от съда.
Даскалова бе обвинена, че на 15 март 2010 г. в Плавен, в банков клон на „Про Кредит Банк България"АД е отнела сумата 21 600 лв. с намерение противозаконно да ги присвои като употребила заплашване спрямо служителите на банката, като грабежът е в големи размери.
Подсъдимата бе осъдена да заплати на „ПроКредит Банк България"АД, сумата 21 600 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането 15.03.2010 г., до окончателното й изплащане.
През ноември 2010 г. Плевенският окръжен съд я осъжда на година и половина условно с три години изпитателен срок, като пред съда подсъдимата е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
През февруари 2011 г. Апелативен съд, гр.Велико Търново потвърждава присъдата.
В мотивите на ВКС се посочва, че по повод изводите за занижената степен на обществена опасност на подсъдимата първата, така и втората инстанция са акцентирали в актовете си на причините и подбудите за извършване деянието, социалните предпоставки и психическото състояние на подсъдимата преди и по време на извършването му и изключителния характер на проявата в ценностната система на подсъдимата.
По делото законосъобразно са отчетени не само обичайните смекчаващи вината на Даскалова обстоятелства като чисто съдебно минало, положителната й обществена характеристика – учителка по български език и литература, която е била кротка, спазвала е законите на страната, отзивчива и уважавана е била в обществото. Обсъдени са данните за хроничните проблеми в семейството й, многобройните дългове и предприетите непосредствено преди деянието драстични действия на кредиторите за събирането на паричните задължения от имуществото на семейството на подсъдимата.
Всички тези определящи вината обстоятелства са отчетени при изясняване на причините и условията за извършване на деянието и за особеното състояние на лабилност на подсъдимата. Те са установени като фактори за необикновеното за нея решение за извършване на престъплението. От съдебно-психолого-психиатричната експертиза е станало ясно, че това е извънреден и инцидентен в ценностната система на подсъдимата престъпен акт.
Тази изключителност е установена и от факта, че за извършване на елемента принуда в рамките на обективната страна на деянието подсъдимата е използвала детската играчка – „пистолет”, с който е заплашила касиерката и колежките й, че ще бъдат застреляни, ако не предадат наличните пари. Основателно е прието, че средството е негодно и не е могло да предизвика каквито и да било общественоопасни последици.
Съзнаването на тази му характеристика е намерило място в интелектуалното и волево съдържание на вината на подсъдимата. Но от друга страна обаче не е пренебрегнат от съда факта, че подсъдимата е съзнавала, че отправяйки заплашителните изрази спрямо живота на пострадалите, е осъществила форма на принуда спрямо тях”.
Според магистратите индивидуалната степен на обществена опасност на подсъдимата не е висока, поради което правилен е изводът за липса на необходимост тя да бъде изолирана от обществото. Приетите от съдилищата размери на наказанието и на срока на отлагане изпълнението му, не компрометират действието на генералната превенция по чл.36 НК. Деецът е разкрит и наказан за извършеното престъпление. Превантивният, предупредителен и възпиращ ефект срещу подобни прояви се съдържа преди всичко в неотвратимостта на наказанието, се казва още в мотивите за окончателната присъда.