Моята интерпретация е, че случаите на причинена тежка телесна повреда или смърт при превишена скорост са за квалификация умишлено причиняване на смърт или телесна повреда. Съдебната практика обаче ги разглежда като "по непредпазливост". Това каза пред БНР министърът на правосъдието Данаил Кирилов във връзка с предложенията на ГЕРБ за промени в Наказателния кодекс и завишаване на наказанията за пияни и дрогирани шофьори и превръщането им от непредумишлени в умишлени убийци на пътя.
Той посочи, че на заседание в сряда на юридическия екип на партия ГЕРБ един от въпросите е бил дали да се повдигне дискусия по въпроса управляването на превозно средство след употреба на алкохол или наркотични вещества да бъде квалифицирано като умишлено деяние: "Въпросът е за дебат и не е включен в текстовете, които депутатите днес ще внесат в деловодството на Народното събрание. Той е за по-спокоен и широк правен дебат".
Министър Кирилов припомни, че още в края на 2017-а година са написани текстовете за инкриминиране на управлението на МПС под влияние на наркотични вещества. Тогава са били приети и са в сила от 3-ти януари 2018-а година: "Това даде пряк ефект - още 2018-а година имаме намаление на тези случаи с повече от 30%".
Министърът на правосъдието не отрече реактивното действие на законодателя при конкретни поводи, какъвто сега е катастрофата, в която загина журналистът Милен Цветков: "В последните поне 20 години в наказателното право законодателят действа реактивно, под обществен натиск".
Според него и обществото трябва да добие правна култура и познание, за да разбере, че размерът на наказанието не е единственият инструмент, за да се осъществи превенцията спрямо определен вид престъпление, а факторите са комплексни.