През последните 3 месеца от мандата си президентът може да назначи служебно правителство, но не може да разпусне парламента и съответно да насрочи избори. Текстът от конституцията, в който това е записано, е пределно ясен, и затова Конституционният съд отказа да го разтълкува.
Това реши Конституционният съд. Припомняме, Росен Плевнелиев се обърна към Конституционния съд, за да се избегне противоречивото тълкуване на Конституцията и да се предотврати вакуум в конституционната система във връзка с подадената оставка от премиера Бойко Борисов.
"Конституционният съд в заседание на 22 ноември 2016 г. отклони искането на президента на Република България за задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 99, ал. 7, изречение първо от Конституцията на Република България и прекрати конституционно дело 17/2016 г.
Конституционният съд не е консултативен орган, а упражнява правомощие за задължително тълкуване, когато има обоснован интерес от това. Няма конституционен проблем, няма противоречиво разбиране и опасност от противоречиво прилагане на въпросния текст. При липсата на неяснота и непълнота в правната регламентация, на различно виждане и правен спор между държавните институции, да се извърши абстрактно задължително тълкуване би било излизане вън от компетентността на Конституционния съд. Задължително тълкуване не може да се извършва в отговор на доктринерен спор или конюнктурни политически интереси.
Определението е подписано с особено мнение от съдиите Кети Маркова и Анастас Анастасов. Съдията Филип Димитров е със становище по мотивите", пише още в решението на КС.