Убиец осъди държавата, нямал тоалетна и вода в килията

Мъж, излежаващ доживотна присъда в Пазарджишкия затвор, успя да осъди Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за 2000 лева обезщетение. Компенсацията му е дадена от Административния съд в града заради това, че нямал тоалетна и течаща вода в килията си. Това бе единствената удовлетворена от цял списък претенции, предявени както към дирекцията, така и към Министерството на правосъдието.

Ищецът е задържан на 18 май 1998 година. До 2009 остава в арест в София, както и в затвора в столицата. После е преместен в Пазарджик. Твърди, че за цялото време не са зачитани човешките му права, лишен е от право на вероизповедание и социален живот, от правото да завърши образование. Килията му била по-малка от изискваните минимум 4 кв. м, нямало течаща вода, не можел да ползва тоалетна. Бил лишен още от право на работа. От лошата хигиена се разболял от язва. Нямал условия за трениране, фитнес уредите били на открито и при дъжд не можело да се ползват. Не можел да посещава и библиотека, нямал културен живот. Позовавайки се на практиката на Европейския съд за правата на човека, адвокатът му претендира за 10 000 лева обезщетение плюс законната лихва от датата на предявяване на иска – 4 септември 2015 година.

Димитър Георгиев е зад решетките заради убийството на 7-годишната си доведена дъщеричка Иванка. Убива я на 18 май 1998 година в землището на Вакарел. Момиченцето първо е жестоко пребито и душено. Пастрокът разбива главата на детето с ритници, после го дави в реката. Пред съда заявява, че малката трябвало да ходи на училище, а нямали пари да я гледат. Деянието е в условията на опасен рецидив, отчитат магистратите. Прокурор по делото за ужасяващото престъпление е Маргарита Попова, сега вицепрезидент на България, която подготвя обвинителен акт с железни доводи и убеждава магистратите да дадат доживотна присъда без право на замяна. Първоначално Димитър е поставен при усилено строг режим.

Свидетел по делото за обезщетение – Н. Азис, потвърждава, че в килиите хигиената е лоша, затворниците ползват общо тоалетна, като през нощта не ги пускат да отидат до нея. Това признава и друг свидетел – Митов, инспектор по социалните дейности. По думите му, лишените от свобода се извеждат нощем, ако поискат да се облекчат. За всеки случай имат кофа в килията си за естествените си нужди.

Два пъти седмично гледат филми. Обитателите на зоната с повишена сигурност нямат достъп до библиотеката, но библиотекарят им носи книги на място. Както и свещеникът, тъй като не е позволено да ходят в параклиса. Митов твърди, че ищецът е преминал курс по компютърна грамотност, участвал е и в други мероприятия.

От справка на Затвора се вижда, че Георгиев за целия си престой в тъмницата не е подавал нито молба за продължаване на обучението си, нито за работа. Килията му е с площ 6,7 м, тоест – над изисквания минимум. Не е подавал оплаквания за храната, а медицинските документи показват, че няма язва.

Искът му е частично уважен само в частта за липса на тоалетна и течаща вода. В Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража бездействието да се предприемат мерки за ограничаване на инфекциозни заболявания в затвора, като се осигури течаща вода и санитарен възел във всяка килия, не е сред примерите за изтезание, нечовешко или унизително отношение. Но това противоречи на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, мотивират се магистратите. Липсата на течаща вода и санитарен възел в килията на ищеца водят до унижаване на неговото достойнство, до неподдържане на добра хигиена и разпространение на инфекциозни заболявания. Въпреки че Георгиев не страда от такива, са му присъдени 2000 лева плюс лихвите.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд.