До края на есента се очаква да има специален закон за детското правосъдие, съобщи на пресконференция днес заместник -министърът на правосъдието Вергиния Мичева - Русева.
Заместник-правосъдният министър присъства на обявяването на началото на кампанията "Детство без решетки" на Българския Хелзинкски комитет /БХК/, на Института по социални дейности и практики /ИСДП/ и на Националната мрежа за децата. С кампанията неправителствените организации искат незабавна реформа в детското правосъдие чрез отмяна на Закона за борба срещу противообществените прояви и закриване на социално-педагогическите интернати /СПИ/, както и реформиране на ВУИ /възпитателно училище- интернат/ . Те се обявиха за нов закон в тази област и развитие на услуги и мерки, алтернативни на лишаването на свобода, каквото се случва според тях в СПИ и ВУИ.
По законопроекта за детското правосъдие вече се работи съвместно с неправителствените организации. По думите на Вергиния Мичева - Русева основната цел на законопроекта е не да се наказват непълнолетните, а да им се помага и да се постигне обратно връщане в обществото. В законопроекта се предвижда да има специализирани съдебни състави за деца, детски прокурори, детски съдии, като в момента вече се обучават съдии, прокурори, полицаи и социални работници как да работят специално с деца. Предвижда се децата да бъдат разпитвани в щадящи за тяхната психика стаи, т.нар сини стаи.
Заместник-правосъдният министър смята, че трябва да се помисли за закриване на СПИ-тата, а ВУИ да се реформира. На първи октомври започват работа специализирани детски състави в пет пилотни съдилища във Варна, Пловдив и Козлодуй.
Децата правонарушители до 14 години и тези над 14 години със статусни нарушения /бягство от училище, дома и др. / са деца в риск и трябва да бъдат обект единствено на подкрепа и закрила , смятат от неправителствените организации.
По думите на проф. Нели Петрова, председател на ИСДП, реформата е изключително закъсняла, говори се за нея близо от двайсет години, като има натиск за осъществяването й както извън страната, така и в България, но въпреки това тя не се случва. Тя допълни, че децата, които имат различни противообществени прояви, се третират от две паралелни системи, които нямат комуникация помежду си. Концепцията за работа с такива деца е много остаряла и представлява нещо като другарски съд, ползва се педагогика на наказанието и на нравоучението, което е неработещо, допълни Петрова, цитирана от БТА.
В интернатите се настаняват деца на по 8-10 години, които имат нужда от подкрепа, а получават единствено наказание, смятат от неправителствените организации.
По данни, изнесени на пресконференцията, през 2014 г. над 10 000 деца са засегнати от действащия 60-годишен Закон за борба срещу противообществени прояви, а над 2 000 деца в България са преминали през затворени институции - поправителни домове, арести, полицейски и гранични управления, домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни. Има множество данни за насилие и малтретиране на деца в поправителните домове, арести, полицейски и гранични управления, домове за временно настаняване и др, посочиха от неправителствените организации. Децата се настаняват в неприемливи материални условия, нямат качествен достъп до образование /повечето учат в класове, които не съответстват на възрастта им/, липсва и медицинска помощ, допълниха организаторите на кампанията.
Те са внесли петиция за реформа в детското правосъдие в МС и в Народното събрание. Събират се и подписи за подкрепа на петицията.
Детето, независимо дали е жертва или извършител, трябва да се третира от закона като дете и всеки ден без реформа в детското правосъдие е един ден по-малко детство, смятат от БХК, ИСДП и Национална мрежа за децата.