Присъдата от 13.4 години затвор за убиецът на Хюлия Маджар Иван Тодоров е произнесена от Варненския окръжен съд (ВОС) без мотиви, което я прави необоснована.
Това становище изразиха адвокатите на близките на убитото момиче пред Апелативен съд Варна, който разглежда обжалването на решението на първата инстанция, съобщи Труд. Към двамата варненски адвокати, които представляваха родителите на Хюлия Назми и Ресмие Маджар, в понеделник се присъедини и столичния защитник Марин Марковски. И тримата са категорични, че ВОС не е обяснил в мотивите си защо не осъжда Тодоров на доживотен затвор, а му е наложил най-ниското възможно наказание.
Първата инстанция присъди 20 години затвор за убиеца на Хюлия, но заради това, че той призна всички факти и обстоятелства по обвинителния акт, редуцира наказанието до 13.4 години лишаване от свобода. Според адвокатите на частните обвинители първоинстанционния съд е оценил правилно материалите по делото, но е сбъркал в преценката за обществената опасност на подсъдимия. За това представителите на родителите на Хюлия искат или завишаване на наказанието или връщане на делото на първа инстанция, за да се гледа от друг състав от ВОС.
Според адвоката на Иван Тодоров Димитър Димитров обаче, присъдата е справедлива и единствената възможна, съобразно изискванията на Наказателно-процесуалния кодекс, които предвиждат задължително намаляване на присъдата при съкретеното съдебно производство. На заседанието в понеделник Ресмие Маджар почти припадна в съдебната зала и я напусна ридаейки, търсейки успокоителни медикаменти. В отделен протест прокуратурата също обжалва присъдата на ВОС. Апелативния съд прие, че всичко по казуса е изяснено и ще обяви решението си в едномесечен срок.
Иван Тодоров призна, че е убил Хюлия Маджар по особено жесток начин на 2 януари 2014 година. Повече от денонощие той разнася трупа на момичето в багажника на кола, преди да го изхвърли в крайпътна канавка. След това той избяга в Холандия, където беше заловен. Междувременно изпращаше съобщения с искане за откуп на бащата на Хюлия, за да заблуди разследващите. По време на цялото разследване той твърдеше, че е невинен, като на няколкото пъти сменяше версиите си. Едва часове преди началото на съдебната фаза той подаде молба за съкратено производство, с която признаваше и вината си.