Българското правителство трябва да гарантира преразглеждане на Наказателния кодекс, за да бъдат включени в него всички защитени признаци, на основата на които могат да бъдат извършени престъпления от омраза (включително и увреждане, сексуална ориентация и полова идентичност), а Министерството на правосъдието трябва да гарантира, че жертвите на престъпления от омраза имат ефективен достъп до механизмите на правосъдие и компенсация. Това са част от препоръките, които международната мрежа Амнести интернешънъл отправя към България в доклад, озаглавен „Липсата на адекватно разследване на престъпления от омраза“.
На работна среща с министъра на правосъдието Христо Иванов заместник-директорът за Европа на Амнести интернешънъл - г-жа Гаури Гулик, представи годишния анализ на организацията за България.
В него се сочи, че престъпленията от омраза у нас масово остават скрити и непознати, тъй като много от тях се разглеждат като мотивирани от хулиганство, а не от дискриминация. „Това допринася за липсата на доверие към правосъдната система сред общностите, изложени на най-голям риск от такива престъпления“, пише още в доклада.
В контекста на констатираните проблеми, Амнести интернешънъл отправя общо 30 препоръки, адресирани към редица български институции - правителство, Министерството на вътрешните работи, прокуратурата и Министерството на правосъдието, в зависимост от тяхното естество.
Препоръките, конкретно насочени към Министерството на правосъдието, са във връзка със защитата на пострадалите лица от този вид престъпления и са формулирани в две точки. Министерството на правосъдието трябва да гарантира:
Ефективен достъп до правосъдие и компенсация на жертвите на престъпления от омраза, чрез осигуряване на достъп до подходяща подкрепа и помощ (включително и правна помощ) на всеки етап от наказателния процес, а когато е уместно, и след приключването му. Подкрепата и помощта трябва да се осигуряват дори и в случаите, когато извършителите не са идентифицирани, съдебно преследвани или осъдени;
Предвиждане и прилагане в българското законодателство на всички разпоредби на Директивата на ЕС 2012/29/ЕС, която установява минималните стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, включително услугите в помощ на жертвите и тяхното право на информация.
По време на срещата с министър Иванов, г-жа Гулик изрази надежда, че страната ни ще се заеме с изработване на ефективни мерки за решаването на проблемите, свързани с престъпленията от омраза, и му връчи подписка от над 7 500 човека от различни страни, в която се настоява при бъдещи промени на Наказателния кодекс у нас да бъдат инкриминирани деянията, засягащи свободата на сексуалната ориентация и половата принадлежност.