Парламентът обсъжда на първо четене законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет за 2024 г. Точката беше включена в дневния ред в началото на заседанието.
Парламентът прие единодушно на първо и второ четене Законопроект за ратифициране на актовете на Четвъртия извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз (ВПС). Актовете са свързани с изменения в Общия правилник на ВПС, Всемирната пощенска конвенция и в Споразумението за услугите по пощенските плащания.
Прието е също така и увеличение на бюджета на Всемирния пощенски съюз с 622 240 швейцарски франка за 2024 и 2025 г. Така от 38 890 030 швейцарски франка годишно, за 2024 и 2025 г. бюджетът ще бъде 39 512 270 швейцарски франка годишно. Предложеното увеличение на бюджета ще се отрази минимално на вноските на страните членки и те няма да понесат съществена финансова тежест, отбелязва вносителят на законопроекта – Министерският съвет.
Приемането на законопроекта осигурява изпълнението на ангажиментите на България, свързани с прилагането на актовете на Съюза, гарантира правото на потребителите да ползват международни пощенски услуги от и към всички 192 страни - членки на ВПС и гарантира правото на България да участва в качеството си на страна членка в цялостната дейност на ВПС, неговите ръководни органи и работните структури към тях, се посочва в доклада на парламентарната комисия по транспорт и съобщения.
Депутатите приеха на първо и второ четене промените в Закона за държавния бюджет за 2024 г., свързани с актуализация в Инвестиционната програма за общински проекти. Точката бе включена в седмичната програма за работа на Народното събрание в началото на пленарното заседание и бе разгледана на първо, а след това и на второ четене. На първо четене законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет бе гласуван със 151 гласа "за" и един - "въздържал се". Промените в Инвестиционната програма за общинските проекти бяха разгледани вчера на заседание на парламентарната Комисия по бюджет и финанси. Вносител на законопроекта е Министерският съвет.
Промените предвиждат намаление на прогнозния бюджет за общинските проекти за настоящата година с 37 милиона лева и увеличение на бюджета по Инвестиционната програма, предвидена до декември 2026 г., с над 1 милиард лева. Измененията са във връзка с 349 общински проекта. Промените се предложени въз основа на предложения на кметове на общини, в срок до 31 март, до 30 юни и до 30 септември 2024 г.
В доклада на комисията по бюджет и финанси се посочва, че в Министерството на финансите в рамките на определените срокове са получени писма от кметове на 131 общини, с общо 753 броя предложения за промени в приложението: за замяна на определените в приложението проекти с нови такива (15 броя), за отпадане на определени в приложението проекти (48 броя), за допълване на определените с приложението проекти с нови такива (397 броя), както и за промяна на параметрите на вече предвидени в приложението (293 броя). Броят на проектите в приложението се увеличава с 349, или от 2536 броя, утвърдените по приложението проекти стават 2885. С направените предложения за промени прогнозният бюджет на проектите за 2024 г. се намалява с 37 млн. лв., а общата прогнозна стойност на проектите за периода 1 януари 2024 - 31 декември 2026 г. се увеличава с 1 115,6 млн. лв.
Чрез Инвестиционната програма се подпомага изпълнението на капиталовата програма на общините за периода 2024-2026 г. Финансирането на проектите се извършва на база сключени споразумения между министъра на регионалното развитие и благоустройството и кметовете на съответните общини, със срок на изпълнение и въвеждане в експлоатация до 31 декември 2026 г.
В хода на разискванията на първо четене, Димо Дренчев, народен представител от „Възраждане“, посочи, че измененията, които са предлагат, са абсолютно консенсусни. Той обърна внимание, че до момента от предвидените 3,5 млрд. лв. за тази година, са разплатени реално само 185 млн. лв. или само една деветнадесета от предвидените средства. По думите му от Министерство на финансите са посочили, че средно за страната общините са представители проекти на стойност около 90 на сто от предвидените средства, но истината е, че те не са разпределени равномерно. В моята Пернишка област, единствено областният център – град Перник, е готов с проект за 98 % от средствата. По-малките общини като Земен, като Трън, са успели да представят проекти само за половината пари. Средно за Пернишка област проектите са само за 70% от средствата. Дренчев апелира представителите на МФ, на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, както и сдружението на общините, да направят всичко възможно капацитетът на малките общини да се засили, за да могат те да предават навреме проектите си. Това е добър начин да се разпределят средствата справедливо и да не се насочват конкретно към общини с кметове от управляващите, коментира Димо Дренчев.
Мартин Димитров от „Продължаваме промяната – Демократична България“ посочи, че това е една от добрите реформи, които българският парламент успя да направи и е много добър атестат за начина на работа на общините по отношение на капиталовите програми. Със Закона за бюджета ние обещахме да има три актуализации на бюджета – това е третата, каквото обещахме - това изпълняваме. Създаде се един режим на сериозна конкуренция между всички общини. Има закъснение на някои общини, но режимът е честен и е конкурентен – на база население сме дали лимити на всяка община да предлага проекти, отбеляза Димитров.
Подходът, който го имаше в миналото по времето на ГЕРБ – близките общини до правителството да получават проекти, а за другите - да няма, е в миналото. Няма нито един проект, който да отговоря на условията и да е върнат, и ако има такъв, сега е моментът да бъде сложен на масата. Има неподготвеност, липса на капацитет у общините, има забавяне, но това е отговорност на местните администрации и това е нещо, с което те трябва да се справят, добави Димитров. По думите му този подход следва да бъде продължен и занапред. Димитров обърна внимание, че многократно е поискал от министър Виолета Коритарова да има ежемесечна отчетност на това, което се случва с общинските проекти. За юли месец тя предостави такъв отчет, който беше пълен и коректен, обаче нейният отчет за август месец, който трябва да включва два важни елемента – подписаните договори от общините и неплатените суми към края на август, е непълен и некоректен. Това е проблем, защото за да има истинска конкуренция между общините, е важно хората в техния град да видят техния кмет докъде е стигнал, колко договора е подписал, къде е успял и къде не е, разясни Димитров. Сега трябва да е ясно, към септември месец, какво се случва, за да има време за коригиращи действия, за да има време за промяна и там, където има голямо изоставане, то да бъде наваксано, настоя Димитров. Този подход, който дава възможност на местните общности – те да определят своите приоритети, те да определят капиталовия дневен ред, е много по-добър, от подхода, в който в края на годината, се харчеха едни милиарди много набързо, коментира Мартин Димитров.