От 1991 до 2023 г. ролята на президента е била изключителна – той е избирал от министър-председателя до министъра на културата и спорта в служебния кабинет. След промените в Конституцията вече служебен кабинет се формира по нов начин. В Комисията по конституционни въпроси казвахме, че списъкът с възможни министър-председатели е кратък. Това заяви доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право, в ефира на бТВ.
„Президентът може да бъде проактивен, може да бъде и пасивен. Там, където е преценил, че може да е активен, той реагира, както беше с Горица Грънчарова-Кожарева”, коментира тя.
По думите ѝ правилно Димитър Главчев запази структурата на правителството, иначе трябваше да поиска Народното събрание на я промени. Малко вероятно е да се окаже, че няма кой да замести премиера, ако той и финансовият министър са извън страната.
„Увеличаването на броя дни, в които управлява служебното правителство, е в резултат на политическата криза, в която сме. Ограничаването на правомощията на президента не преодолява тази криза, а я задълбочава. Няма значение обаче броят дни, в които управлява служебният кабинет, той не формира мнозинство в парламента. Важно е какво е свършил този кабинет”, каза още тя.
Доц. Киселова обобщи какво можем да очакваме днес: „Днес ни очаква полагането на клетва в Народното събрание. Процедурата ще бъде кратка, така че не се очаква дълго заседание, освен ако някоя парламентарна група не направи декларация. До 4-и септември народните представители са във ваканция, освен ако не се направят консултации през комисията по европейски въпроси във връзка с номинацията на еврокомисар.”